Привет на всички и поздравления за чудесния, позитивен и интелигентен сайт и форум!
Реших най-после да споделя и аз какво е положението в нашето семейство и някои въпроси.
Все още не сме суровоядци, за мое съжаление, но се надявам бавно и постепенно да вървим натам. Аз съм вегетарианка от 11 години, хапвам рядко риба и яйца. Мъжът ми е много толерантен и дори се опитва да е солидарен с мен - вкъщи не се готви месо, не се купуват месни продукти, само риба много рядко. Разбира ги нещата, говоримли сме много по темата, гледали сме и филми, но усещам, че все още му е трудно и когато сме някъде на гости, си хапва месо, за което не му се сърдя.
Въпросът обаче е най-вече как да храним детенцето си - имаме малка принцеса на годинка и 1 месец, която все още кърмя 4-5 пъти в денонощието, не е яла месо засега (някакси успявам да я предпазя от бабите все още..), давам й варен жълтък около 2 пъти седмично, а от млечните - домашно кисело мляко и домашно обезсолено сирене. Иначе предимно плодове, зеленчуци (готвени най-често, тъй като не може да дъвче все още), зърнени каши, семена. Ядки, бобови, мед все още не сме давали.
Проблемът е, освен разбира се нападките на баби, дядовци и т.н., които някак успявам да отбивам засега, че резултатите от кръвната й проба след годинката показаха ниско ниво на желязото, т.е. в нормата, но на долната граница. Лекарката съответно изрично ми натърти да давам "повече месце и жълтък" (не съм й казвала, че не давам месо, просто нямам сили да обяснявам и споря с всеки срещнат).
Та сега голямата дилема е как да постъпим, още повече другата седмица сме на село при баба и дядо, където и без това ще ми се налага да отстоявам трудно позиции, а недай си боже да разберат какво е казала лекарката...
Моля за съвет и подкрепа, толкова негативизъм и неразбиране срещам навсякъде, че вече ми е все по-трудно да вървя по пътя, който усещам, че води в правилната посока.
Поздрави и усмихнат ден на всички!!