Бате Бино, въпреки, че Атлантис не желае моите отговори и приключи темата, се надявам постът ми да не бъде изтрит, защото имам желание да отговоря с малко закъснение на въпросите й, чиито отговори интересуват не само нея, но и някои от четящите, както разбрах тези дни.
Може би, ако Атлантис има деца, които като майка много обича, грижи се за тях, иска винаги да са здрави и добре, ще се радва когато те с любов винаги се обръщат при всяка нужда и радост към нея с "Мамо". Съмнява ме обаче да й бъде приятно, ако тези деца я оставят въпреки непрестанните грижи и любов към тях и отидат при някоя пропаднала извратена уличница, сприятелят се с нея и започнат да я наричат "Мамо". Така е и с нашия Създател, когото о. Георги от с. Жегларци наричаше още "Татко", Който знае и вижда неща, които ние с нашето закърняло духовно зрение не можем да видим, и затова е дал заповед "да нямаш други богове освен Мене".
Казват, че човешката душа е християнка по природа. В нея е заложен стремежът към красивото и доброто. Човек наистина може да живее по Божиите заповеди без да вярва и да е обвързан с конкретна религия. Проблемът обаче е, че целта на нашия живот е в самоусъвършенстването, уподобяването на нашия Създател, та един ден да се върнем там, от където сме били изгонени. Но поради нашата склонност да грешим, за съжаление постоянно правим грешки. Според духовните закони, заради тези грешки ние ставаме подвластни на други, недобри сили и опетняваме чистия образ, в който сме били създадени. Единственият начин да възстановим тази чистота отново, е да отидем на чистосърдечна изповед при православен свещеник. А какво може да направи човекът, който не приема своя Създател, как ще възстанови тази чистота, как ще се предпази от тези сили? За да получим сили и благодат да продължим се борим, се причастяваме с истинските Тяло и Кръв на самия Христос. И както казва известният руски богослов А. Осипов, на всеки човек поне веднъж в живота му се дава при причастяването да усети, че "Господ е благ". И аз съм го усещала.
Така че, Атлантис, колкото и да си добра и да се мъчиш, живеейки без своя Създател, успех в борбата със себе си трудно ще получиш. А дори и да получиш, то ще е измамно. Знаеш ли колко добри невярващи хора познавам, които ми казват - "Изморих се вече да правя добро". А при вярващия човек, живеещ духовен живот доброто е като извор, който се усилва все повече и повече и няма умора...
Щом ти не лъжеш, не крадеш, не прелюбодействаш, не нараняваш умишлено други хора и животни и като цяло си добър човек, аз вярвам, както казва о. Паисий Свтогорец, един ден Господ ще се захване за доброто в теб и ще пожелае да те спаси и да ти покаже истината.
Desska, Божията воля за хората е изявена в 10-те Божии заповеди. А Божията воля за всеки човек се различава по стечението на външните обстоятелства - така казват старците. Но дори и добри свещенослужители трудно я узнават. Навремето е имало прозорливи старци, които са я указвали на хората. Но поради нашето неверие тези старци вече са ни отнети. Казват, че вече не е хубаво да се търсят такива.
А защо доброто ни не излиза добро - аз мисля, че причината е, че ние нямаме духовното зрение и знание, което имат високо духовно издигнати хора. Аз лично се старая да живея както се казва "по съвест", а когато доброто ми не излезе добро, се старая да се смирявам
.
Знам, че човек когато обича, трябва да е искрен, да не лъже, да обича от сърце и да не скъпи любовта си.
Но е хубаво, ако наистина те интересуват тези въпроси, да поговориш с православен свещеник, той би ти дал по-добри отговори.
