А защо са ти изследвания ако се чувстваш добре? Успокой ума си и живей живота такъв какъвто е.
Ще кача това където мога из нета за да поясня нещо важно свързано с В12:
Аз също не ям месо и също изучавах проблемът с витамин В12. Не намерих статия, която да е пълна и изчерпателна по тази тема и за да си създаде представа за Истината човек, трябва да съчетае мненията на всички, които искренно са се опитали да изучат проблемът, а не просто да им се е искало да напишат нещо било от пристрастие, било защото трябва да защитят собствената си теза или верую.
След като не ям месо и след като вече съм майка, и след като детето ми (което е на кърма) се оказва със симптоми и следователно с риск от дефицит на В 12 (дори атопичният дерматит може да е сипмтом за дефицит на В12), който тези дни се налага да потвърдим или отхвърлим чрез изследвания, Истината за мен е следната - моята истина, т.е. това са моите лични изводи, които искам да споделя, ако на някого мога да съм полезна с тях:
1. Трябва да се прави разлика между растителен и животиски произход на В12, защото растителният е неусвоим от човешкият организъм или е усвоим до някъде, но не се задействат съответните биохимични процеси в организма, поради което нервната система на човека, както и всички други процеси зависими то В12 остават необслужени и човек се разболява. Симптомите обаче са такива, че трудно някой може да се сети, че става дума за недостиг на В12 и това е причината много хора да си заминат от този свят или да живеят мъчейки се от болести като вкл. множествена склероза и много др. При деца, които са били кърмачета и трябва да се захранят се наблюдава отказ оат храна, т.е. злоядство, което е възможно да е именно поради драстична липса на В12 в организма, но кой ли би се сетил да го изследва.
По-известният автор, който е и веган, на тема В12, преведен на български език, Гейбриъл Канзас твърди, че е изследвал в продължение на десетилетия какви ли не растителни източници на В12 не само в родината си, но и по целият свят и до момента на написване на книгата си той не е открил нито един В12, който да е от растителен произход и заедно с това да е способен да задейства процесите в човешкият организъм зависими от този витамин. Да, казва той, В12 го има и в растенията, и то в изобилие от продукти, но той е само подобие, т.е. това са видове аналози на животинският, и при това са неразпознаваеми от човешкият организъм. Той оставя отворен въпросът за В12 в така полезните иначе кламадски водорасли АФА. В тях също има В12, но той пише, че не е изследвал хора, които са го консумирали за да докаже дали формулата на В12 в тези водорасли може да предизвика правилната реакция и процеси в човешкият организъм. (Той описва тези процеси научно и подробно в трудът си – който се интересува може да го прочете, достъпен е по интернет.)
2. Произвежда ли човешкият организъм сам В12 или е напълно зависим от другите животни за да си го набавя, хранейки се с месо и животински придукти? Отговорът е ДА, произвеждаме го в дебелото черво, НО, има едно огромно НО!!!! По настоящем в човешкият организъм се произвежда В12 в дебелото черво, но той е почти неусвоим за повечето хора по ред причини. Първата и обща за всички е , че той се получава в зона по-ниска от мястото за абсорбация на В12 и следователно макар и произведен, вместо да се усвои, той излиза изхвърлен с изпражненията. Самият Габриел Канзас твърди, че горилите, които са общо взето вегани, понякога ядат собствените си изпражнения, както и насекоми, за да си набавят В12. В12 би могъл да се извлича следователно и от човешките изпражнения, но това за повечето от нас е неприемливо като процедура и стимул за консумация. Освен ниската зона на производство на В12 в дебелото черво, други пречки за ноговото усвояване са неправилният начин на живот и липсата на дисциплина, както и екологичното замърсяване, с които фактори сме принудени да прекарваме ежедневието си. Високите нива на стрес изчерпват малкото усвоен от произведеният в червата В12. Неправилната поддръжка на дебелото черво също е основен фактор – при липса на чистота и благотворни чревни бактерии – преобладаващи лактобацили при възрастните и бифидобактерии при децата под 2 годишна възраст, то няма как да очакваме да можем да усвояваме В12 – почти всички в съвремието сме със запек и други хронични увреждания на червата. По насотящем киселото мляко на проф. Мермерски дава огромни надаежди за заселване на правилни колонии от чревни бактерии в червата на възрастният индивид и следователно превенция на заболяванията на дебелото черво – дано е успял професорът в разработката си на комбинация от щамове с цел подобряване здравето на дебелото черво и имунитета на човек. (При децата под 2 годинки, решаващи са бифидобактериите). Следователно предвид с какво се храним, ск акви боклуци тъпчем стомаха и червата си, то ни трябва изключителна дисциплина за поддържане на храносмилателният тракт. Друг фактор за изчерпване на малкото произведен от нас самите и усвоен В12 е консумацията на алкохол. Също и месоядството – ядеш ли месо – не се усвоява В12 от червата ти, поради факта от натоварването на чревният тракт и развитие на неправилни бактерии и така организмът става затормозен и ленив – не произвежда, а чака от вън да му дойде въпросният В12. За сметка на това – оправдават се месоядците – се набавя В12 с яденето на месо – ДА, така е, но именно месоядството е превълнало автопроизвидството на В12 от човешкият организъм в закърнял процес с вековете и ни е направило зависими от външни източници за доставката на този витамин, т.е. станали сме зависими от животните за да сме здрави в отва отношение. Но месоядството ни разболява в много други отношения и се получава един кошмарен кръг.
3. Освен това, съвсем не е достатъчно да водиш чист, здравословен и природосъобразен начин на живот, както и поддържане на здраво дебело черво, за да разполага организмът ти с достатъчни количества В12. Дори и светец да си, двама различни светци, ще имат различна способност за автопроизвидство на В12 в организма си – единият може да страда от дефицит на В12, а другият може би не. Защо това е така? Отговорът ни го дава духовният Учител на българите Беинса Дуно, познат и под българското име, Учителя Петър Дънов. Той е сигурно най-светлият дух посещавал някога българският народ и неговата фолософия за живота е, че човечеството трябва да върви към немесоядство и че това е залога за нашата еволуция и приближаването ни към Бога. Като Божии деца, ние трябва да се стремим към чисота на чувства, мисли и дела, трябва да са чисти и телата ни, не само що се касае до екологията на планетата -водата и въздуха, но и по отношение на това ядем ли или не ядем месо. Но тук е голямото НО!!!. Учителят Петър Дънов казва, че за да може един човек да претендира че е вегетарианец, не е достатъчно днес да реши да се откаже от убийството на животни с цел изхранване, а е необходимо минимум цели 4 поколения от предците му (и по майчина и по бащина линия) да са били вегетарианци, а не само да са се опитвали да са такива. Това означава че нашите тела не могат просто така да се откажат от зависимостта си от животинските продукти. Ето, едно от доказателствата е, че до колко един организъм ще е самопроизводител на В12, то е въпрос на еволуция на самият човек и е въпрос на ген, на предци, на вегетариански поколения преди насотящият момент. Затова двама светци, както казвам аз, та камо ли обикновенни хора, не могат да са еднакви във фактора самодостатъчност на В12, защото много зависи от какъв род произхождат и дали родители, баби, прабаби и т.к. са били вегетарианци или са били месоядни. Учутелят Петър Дънов казва, че докато дойде оня момент, в който хората няма да се хранят с месо (няма да избиват другите Божии творения, за да ги изяждат) разполагаме с доброволната жертва на млекодайните животни като компромисен вариант (разбир се той не е имал предвид млечната промишленост в днешният й брутален вариант, където млякото на повечето фирми е всичко друго , но не и поолезно, а на някои няма много общо и с мляко). Препоръчвал е на вегетарианците да ядат яйца и масло и не е препоръчвал суровоядството, за което е твърдял, че на днешният етап от развитието на човечеството суровоядството огрубява човека. Но нещо повече дори – сам Той в една от първите си неделни беседи казва, че ние насила нямаме право да убиваме други същества без тяхната доброволна жертва, но когато влезем в кокошарника и хванем една кокошка с намеремие да я колим, то ако тя кряка, значи й е мил живота и да я пуснем и пощадим, но ако е кротка и не кряка, значи душат й е съгласна да бъде заклана като жертва в името на помоща си към хората. Може да звучи наивно, но е въпрос на восок морал и е истина – и животните си имат душа и ако не сме вегетарианци, то най-малкото можем да се съобразяваме с тях, като се храним само от време на време с месо, само тогава, когато имаме доброволна жертва от страна на някое животно. Днес човечеството избива потресаващо много излишно животни за да зарежда фризери и рсторанти не поради неоходимост, а от чревоугодничество и ежедневно се изхвърлят купища излишно месо на боклука, за което някой ден ще си плащаме пред Бога. Морал трябва във всичко, дори и ако трябва да убиеш за да се изхраниш, а дали днес хората имаме този морал?
4. Много казват: ето вижте хунзите например – хранят се само с кайсии и са здрави, живи и дълголетници. Хунзите да. Други племена, общтноти в Индия и народи - да, но само онези, които вече генетично от 4 поколения минимум, са били потомствени вегетарианци. Ние месоядните раси и народи не сме пригодени за това. Телата ни не са самодостатъчни. Не можем да си набавяме сами В12 по недвусмислен начин и следователно трябва или да го взимаме като добавка на хапчета или да консумираме достатъчно продукти, които го съдържат, а те са от животински произход.
Аз не ям месо, но знам, и така искам да възпитам и детето си: че не е необходимо човек да убива друго Божие творение за да оцелява; че бъдещето на човека е в немесоядството; че трябва да вървим нагоре по еволюцията към Бога, към хуманността, Любовта и добротата, а това е неминуемо свързано и с немесоядството. Но също искам да науча детето си и че да се биеш в гърдите , че не си месоядец и че си нещо повече от месоядците е голяма уловка, повод за духовна гордост и води до големи беди – както физически, така и психически. Никого не бива да осъждаме за това че се храни с месо, а трябва да помагаме на хората и на себе си постепенно да извървим пътя към немесоядството и към реализине на Божията Любов на всички полета, а не само на физическото. А това е именно път, то е процес и не става от днес за утре. Но не бива да се отказваме. Просто не бива зорлем и да се разболяваме. Има компромисни варианти и приложени с морал те могат да ни изведат постепенно като преходен процес към немесоядството – това са добавките, това е хапването на риба от време на време, това е хапването и на месо понякога и стриктно следене за нивата на В12 винаги за да се знае дали като ядем животински продукти ги ядем от нужда или от каприз. Млякото и яйцата са също компромисен вариант. Компромисните варианти са особено важни за детският подрастващ организъм, който при нас меосядните раси е напълно зависим от В12 и изобщо от аминокиселини и мазнини, които трябва да съставляват 50 % от детското меню, ако искаме здрави тела и здрави деца!!!
5. И още нещо много съществено – не директно, но индиректно свързано с В12: вегетарианец не означава човек който просто не яде месо – не, това съвсем не е достатъчно. Ние освен физически сме и енергийни същества и имаме много тела, не е само физическото ни тяло обект на внимание. На астрално ниво например, храненето (или аналога на яденето при физическото ниво) е енергиен процес – т.е. дали се караме или хвалим някого, как се държим с него. Ако сме скандалджии и викаме, караме се, имаме претенции към близките си, към служителите си, колегите, или към хората изобщо, то ние изсмукваме от тях енергия, така както, когато се храним с месо или друг продукт, извличаме от него енергията. Само че на физическо ниво се нарича ядене, хранене, а на астрално ниво му казват, енергиен вампиризъм. Вампиризъм е ако скандалджийстваме и оставаме околните без енергия, за да откраднем ние – чрез всяване на страх, дълги разговори или претенции и психологическа манипулация. Но ние можем и трябва и да зареждаме другите с енергия като ги похвалим, като им благодарим за нещо, като им говорим ласкави думи и ги обичаме. По принцип да ги зареждаме не е думата, защото всеки е длъжен да си произвежда енергията необходима му за живота сам - от Бога в себе си, от собствената си душа. От Бога трябва да се черпи енергията необходима ни за живот и оная която не ни достига да си набавяме чрез храната – по възможност от немесоядство. Околните не са ни длъжни, ен са длъжни да ни обезпечават с енергия, нито ние сме длъжни на някого да му служим за „дойна крава”, като той изцежда от нас енергията ни. Вегетарианството не е само на физическо и астрално ниво, то е на всички полета от които е изградено човешкото същество – физическо, етерно, астрално и т.н. и на всяко поле и ниво си има свой облик и своята проблематика. На нивото на чувствата например, на храненето съответства сексуалният акт – сексът и храната са едно и също нещо в 2 различни, но разбира се, взаимосвързани сфери. Известно е че при секс има отделяне и приемане, обмен, на огромно количество енергия – когато е с любов има приход на енергия, иначе човек може да се чувства изцеден и ограбен. Моралът е необходим във всяка сфера , започвайки от физическата при дилемата да убия или да не убия друго животно за да се нахраня. Да си вегетарианец не означава просто да не ядеш месо, а означава, да не ограбваш енергийно никого и нищо на всички полета. Означава да си добър любящ човек, защото както се казва: каква полза че не ядеш месо, като си скандалджия и тормозиш ближните си? Не е вегетарианец оня, който за здраве не яде месо, а оня който и енергийно и морално е добър човек. Вегетарианството е чст от пътя към Божията Любов, която обаче започва от именно от високият морал на човека, а не просто от идеалът за добро здраве, което е по-скоро човешки егоизъм, от колкото благородство на душата.
Извод: при расите, народите и общтностите, които не са потомствени вегетарианци от поне 4 поколения насам, витамин В12 не може да се произведе в достатъчно количество от смият организъм и не се усвоява достатъчно количество от него за нуждите на организма – следователно В12 трябва да се набавя допълнително, т.е. от външен източник.
Въпросът за незаменимите аминокиселини не повдигам, защото те могат да се набавят без никакъв проблем от множество растителни източници – като принер орехи, конопено семе, ленено семе и т.н. стига да се знае колко да се консумира от тях, така че да се задоволят нуждите на организма.
Изобщо, когато човек изключва една цяла група хранителни продукти, трябва да е много грамотен и знаещ по повод как да си набави онова от което доброволно се лишава чрез изключване на месото. Да си вегетарианец не е толкова лесно като да се откажеш да ядеш месо, но е освен всичко друго и отговорност и интелект , трябва да се ограмотиш с какво да се храниш за да компенсираш месото. Организмът иска от всичко – витамини, минерали, аминокиселини, и т.н. и не може просто така, с лека ръка да бъде лишаван от нещо, ако то ще отвори празнота, която ще е повод за здравословни проблеми. Ако човек просто спира месото, то той и се разболява. Вегетарианец може да бъде само интелигентният човек – както заради грамотността си с какво да се храни, така и от гледна точка на морала.
