Деска, лично аз никого не осъждам. Дори толкова съм "надобрял", че почти всеки ден си казвам, че не осъждам и тези, които непрекъснато лъжат и грабят мнозинството хора - в България и по света...
В тая тема пиша неща, главно свързани с възможностите ни да възстановим и поддържаме здравето си на толкова високо ниво, че да можем да търсим щастието... В този смисъл всеки подход, всяко действие, всяка мисъл, вяра, медитация, храна, вода, упражнения... които можем да ползваме, трябва да ползваме.
Колкото хора, толкова различни светоусещания, особено при настъпили някакви изменения на здравето. Затова и възможните пътища към изцеление може да са леееко различни за всеки.
Вече от години безсилно наблюдавам (но поне спрях да се обвинявам), как някои хора не приемат никакво ново знание, особено ако то е от неавторитетен източник. От една страна не се наемат да разсъждават дали новото лечение е истинско или не. От друга, особено при лекари с класическо, официално образование, но и при много нелекари, просто хора, самата мисъл, че ако приемат сега едно ново и съвсем различно от досегашните прилагани лечения, това би означавало, че всички досегашни знания, целият огромен труд, всичко е било ...грешно. Това не могат да приемат и решават да останат в познатите "води", независимо от всичко. Бяха години, когато се обвинявах, че не обяснявам правилно и т.н. Сега приемам съвсем спокойно правото на всеки да решава за себе си.
Никой не се родил научен, никой няма да научи всичко, дори и да живее 10 живота... Но да се отказваме от учене на нови неща... това не го разбирам - все още.
Също не разбирам неугасващият стремеж да се правят саркастични забележки и се изостря тона на толкова трудно осъществяваното писмено общуване. Стремящият се към нови знания и умения човек, като срещне някакъв неясен или неверен, според него, текст (напр. в този форум), може спокойно да зададе уточняващ въпрос, да приведе някакви доказателства, други факти, сведения, данни или дори знания, АКО има за цел да си изясни истината. И да помага на други хора да научат нови неща. Но, постепенно се научавам да приемам и този тип "общуване".
И както казва Ели, оздравяването е път, не е еднократно действие. Път, който всеки извървява - в този или в друг живот. С по-голям или с по-малък успех, ако изобщо е сигурно кое е успех...
В забързания живот не е толкова лесно да действаме въпреки непрекъснатото, многостранно и все вредно въздействие на средата. Продължавам например да имам случаи, в които неволно създавам притеснения на себе си и на хора, като не искам да ям и пия това, което те са приготвили, не понасям пушене, искам да проветрявам стаите независимо от температурите...
Какво например да си купи и обядва за 30-40 минути претовареният от работа служител? Ако колегите му не си носят вегетариански или други "странни" приготвени от къщи храни? Какво да пие като 300 милилитра пресен сок (= "фреш") струват колкото кило плодове? Не казвам, че е лесно.
Пък аз твърдя, че е много лечебно да изградим дълбоко в себе си вяра. Вяра в изцелението, в доброто, че са необходими продължителни усилия, че колкото повече трудности преодоляваме, толкова по-високо ще стигнем...
Изглежда, "такъв е животът". Добре!
Да оздравяваме заедно!