Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Vov]

Приятели и съфорумци, в продължение на общото съдържание на писането в тази тема, подсещам всички - запознати и новозапознаващи се - наближава времето за Житния режим.
Призовавам да се настроим най-положително ( ), да се запознаем как точно се прави тази дейност, да предвкусваме значителните положителни изменения, които извършването й ще ни даде и... да я направим!
Относително краткият ми опит с този "Режим" е само силно положителен. Няма значение и няма смисъл да се впускаме в разсъждения какво точно се случва в телата, душите и духовете ни. Резултатът за всички винаги е положителен.
Ако някой се интересува от подробности, този форум "поддържа" отделна тема по въпроса.
Като предварителна подготовка е възможно желаещите и да прочетат някоя книга на Учителя - по малко на ден, внимателно, като учебник...
Провеждането на житен режим нито пречи, нито отменя пълното или частично въздържане от храна по време на Великите пости.
Ха, наздраве! 

[Vov]

Ето, почти завърши първият за тази година лечебно-учебен курс Временно въздържане от храна + упражнения.
Курсистите поставиха своеобразен рекорд - имахме 83 годишен участник, който вече се радва на непостижими до сега пооложителни изменения, към които напразно се е стремил до сега. С голяма радост приемам възторжени съобщения и множество въпроси от участниците - в последните дни от курса.

[Vov]

Здравейте самоопознаващи се! 
Наскоро прочетох от заслужаващ доверие източник, че гъстотата на кръвта ни, течливостта й, (любезно наричана вискозитет от учЕните), има огромно значение за здравето ни.
https://pm120.infusionsoft.com/app/linkClick/35090/8b56e6b934f04bbe/76623484/a7dd5d0002a1db19
Гъстата кръв не позволява на хранителни молекули, витамини, ензими, кислород и всякакви подобрители да достигат навреме, с достатъчна скорост до местоназначенията си. 
 Запушването на кръвоносни съдове, водещо до инфаркт, инсулт, образуването на съсиреци по крайници, притискане на белите кръвни телца... и др., се причинява от кръв, която е по-нетечлива, по-гъста от нормалната.
Разбираемо е също, че издръжливостта на продължителни физически усилия силно зависи от способността на организма (ни) ефикасно да пренася хранителни вещества да органи и системи и да отнася боклуците.
Това движение се осъществява от кръвта и лимфата.
Разбира се, никой не твърди, че примерно няма значение дали вътрешният диаметър на кръвоносните съдове е нормален или намален от мазнини, лош холестерол, непиене на вода и пр. Те също участват, просто сега се обсъжда течливостта, гъстотата на кръвта. Разбираме също, че сърцето ни, от чисто механистична гледна точка, помпи гъста кръв много по-трудно от рядка.
Добрата новина е, че вече се предлага "решение" - мързеливо. За 400 щ.д. предлагат преносим уред с батерии, който излъчва лазерна светлина с 655 нанометра дължина на вълната. Слага се в джоба на ризата и през тънко кабелче се защипва за носа. Препоръчително използване - 2-3 пъти седмично и т.н.

Много добрата, дори възторжена новина е, че при и след всички въздържания от храна, в продължение на 27 години, наблюдавам огромно нарастване на издръжливостта ми. Никога не съм тренирал нещо професионално, тренирам си обичайни общофизически упражнения... Независимо от общото намаляване на физическата ми сила, издръжливостта ми нараства учудващо много.
С това известявам всички интересуващи се, че въздържането от храна е силно полезно и от гледна точка на течливостта на кръвта. 

[TodHuk]

А някои има отговор на това какво става с течливостта /вискозитета/ на кръвта по време на самото гладолечение?

Предполагам, би трябвало да се сгъстява. Но може и да е обратното. Може и да се променя в зависимост от етапа на гладолечението..
Но най-добре ако някои има по-достоверна информация от изследователи и съответните изследвания.

[Vov]

По време на провеждане на годишното ми прочистване, почти всеки ден плувам в басейна. Нормалното състояние на всеки, който не приема храна, а само вода, е физическа отпадналост и не от него не се очакват някакви значителни постижения.
Едно от многократно потвърдените наблюдения, по това време е, че разстоянията, изплувани под вода, в състояние на апнеа, са само малко по-къси от тези, които постигам при обичайни тренировки в басейн.
В първите години си мислех, че това не е вярно и басейнът е по-къс, но всичко се повтаряше - година след година....
Предположението ми (косвено потвърдено от множество препоръки на известни учители по свободно гмуркане) е, че поради отсъствието на храна за обработка в стомаха и червата, е освободен огромен ресурс на тялото, който се използва при плуването под вода.
Това наблюдение е само един щрих, един елемент, красноречиво показващ силата на метода и важността на това какво точно ядем, колко, кога, как дъвчем и т.н.

[бате Бино]

Тоест, Вова, под "ресурс" ти имаш предвид, че вероятно ЕНЕРГИЯТА е важната в случая с преплуването ?
Това е сложно да се определи току така  
Възможно е целият газов обмен в дроба, в клетката дори , да  се осъществява в друг режим.  
Със сигурност цялата биохимия се променя при гладуване.  
(Това го удостоверих със замерване - всички органи заработват оптимално
http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=3587.msg70320#msg70320 )
Но е възможно също, това да  е за сметка на резервите на организма ?
Все пак при гладуване той влиза в особено състояние на мобилизация.

[Vov]

Бино, ясно е, че без много специални, статистически достоверни изследвания, няма как да съм сигурен.
Наскоро прочетох, че от енергийна гледна точка, 10% от енергията ни се изразходва от мозъка, 10%  - от сърце и други мускули, а останалите 80% - от храносмилателната система...
Това, в случая с плуването под вода, което и без друго се извършва по най-икономичния възможен начин, може да означава, че неизразходването на кислород и други ресурси за храносмилане, освобождава достатъчно ресурси...

Друго подобно и важно наблюдение е огромното нарастване на издръжливостта - физическа, умствена, емоционална, всякаква. Проявява се от третия - четвъртия ден на захранването. Тогава също съм измервал, вече съвсем обективно и достоверно, увеличаване на ръста. 

[Vov]

Приятели и съфорумци, както знаем, нашето здраве се влияе от много фактори, непрекъснато. Една от важните промени, които наблюдавам по време и след въздържане от храна, е увеличаване "дълбочината" на дишане. Това се случва спонтанно, започва да се проявява към 4-6 ден от началото на въздържането. Забелязва се по-дълбоко вдишване, дори без никакви физически усилия. По--нататък се задълбочава и издишването. Постоянното бавно и пълно издишване и бавно и пълно вдишване се препоръчва още от Дънов, а от хилядолетия - от видовете йога...

Старателните, редовни, правилни тренировки и практики за забавяне и задълбочаване на дишането имат разнообразни дълготрайни положителни въздействия на нашето здраве. Нямат противопоказания. "Забавяне" и "задълбочаване" са отделни за всеки човек. Общ критерий да не предобрим дишането е да не стигаме до задъхване.
Издишването е по-важно от вдишването... 
Всеки може самостоятелно да започне и да се упражнява всеки ден. Една от възможните схеми започва така:
1. Свиваме коремните мускули и с тях изтласкваме диафрагмата нагоре - издишваме.
2. Като се свият коремните мускули (не докрай, не с максимална сила), свиваме/отпускаме и ребрата - довършваме издишването.
3. Издуваме коремните мускули напред - вдишваме.
4. Като се издуят почти докрай, разтваряме и гърдите.
5. Отново свиваме корема - издишваме .... и т.н.
Стремим се да увеличим пълнотата на издишване и вдишване и да увеличим времето. Примери числа за начало: издишваме като броим до 6-8 и вдишваме като броим до 4-6. През носа.
Здравословните въздействия на такова дишане са много, дерзайте! 

[Vov]

Породено от обсъждания в друга тема:
Приятели и съфорумци, едно от най-мощните (според някои - най-мощната) сили в природата е силата на любовта. Любовта към ...всички и всичко. Въпросът е широк и дълбок, има много съставки, условия, нюанси и др.
При провеждане на курсовете "Временно въздържане от храна + упражнения" всички курсисти се обучават/окуражават да събудят, преживеят, усилят, чувстват и др. в себе си любов: към себе си, към Природата (Бог), към "болния" орган...
Въпреки непривичността, всички участници се стремят да събудят, създадат усещания за любов и това подпомага лечебния процес. 

[iskrena]

оффф, празни приказки... преливане от пусто в празно.

[Desska]

Привет, следя постовете, но не ми остана време да се включа навреме!
Ще го адресирам към бате Бино.
Любовта е това, което правиш и ти. Трудът който си положил, търсенето, ученето, осмислянето, безсънните нощи, времето което си отдал, всичко това е проявление на любов. Независимо от първоначалната причина,  от любов към себе си, към детето, родител или близък, няма значение. Това, че отдаваш знанията си, е също вид любов към ближния и в този смисъл ти лекуваш чрез любов!
Препаратите са средство, чрез която я проявяваш.
А сама по себе си любовта е Божия Дух. И в този смисъл може да лекува и спасява. Но за да бъде лечебна, трябва да са изпълнени много други неща. И то за това са изписани милиони страници, и никой не може да го обясни на нашия човешки език. То просто няма с какво да се сравни. За това е и трудно за изпълнение и почти недостъпно.

[Vov]

Искрена, всеки има право на мнение.   
Ако посетиш например ...курс на Норбеков - първо ниво, видиш с твоите очи хвърлянето на очила след само 8-9 (вечерни) тренировки, най-вероятно ще промениш напълно мнението си.

Това, че на обикновен език, още повече в писмено общуване, е трудно да се обяснят и разберат някакви уж сложни, висши състояния, изобщо не значи, че те не съществуват. Изобщо!
Животът, нивата на развитие, броят на възможните състояния, възможностите на духа да променя материята и много други, пряко свързани с нашето здраве и развитие въпроси, са толкова многопластови, имат толкова неизвестни, но възможни върхове за постигане, че за мен поне е невъзможно да си мисля, че ги разбирам...
Избирам да си работя, стъпка по стъпка, за моето и на други познание, практика и т.н. и вярвам, че това води и до развитие - здравословно и всякакво. 

[Vov]

И сега, като говорим за любов, ето ви един красноречив пример.
Тезата ми е, че много е важно да се научим да разграничаваме любовта от влюбването. На всякакво ниво и за всякакви случаи. Без претенции за изчерпателност, влюбването е първоначалното състояние на нашето съзнание. Без да се впускам в анализи, известно е, че първоначалното възторжено, възбудено състояние при вида/мисълта на/за обекта на влюбване, не продължава вечно. Силата и продължителността на вълненията ("емоции") намалява и можем да стигнем дори до отрицателни мисли и чувства...

Пиша всичко това, защото на въпроса ми "Обичате ли себе си?" всички отговарят "Естествено, разбира се, що за въпрос" и др.п.

"Дааа, ама не", както каза П. Бочаров. Когато става дума за здраве, за личното ни здраве, любовта към себе си е от ключово значение
Както е известно, духът може да променя материята. За това обичта/любовта към себе си, към здравето на тялото ни, е толкова важна.
Съществуват много системи, подходи, упражнения и т.н., за постигане и поддържане на здраво тяло.
Само че, всички те изискват продължителна обич към себе си. Продължителна - до края на живота ни (поне). Такава продължителна и достатъчно силна обич ни позволява да следваме избраните системи, мерки също до края на живота ни.
Тоест, наличието на любов към себе си можем да (си) докажем, като не пропускаме всекидневните упражнения и тренировки, не правим изключения от хранителния си просветен избор ("режим"), не позволяваме на състояния като злоба, завист, гняв и др. п. да ни обземат.
Това е съвсем различно от често срещания случай на бързо вдъхновяване от поредната "диета"/система/лекарство... и прекратяване на действията по възстановяване и поддържане здравето на уж обичаното ни тяло след ...някакъв период от време.
В този случай, това е разликата между влюбване и любов. Любовта е съзнателен избор, осъзнато решение. Решение, което сме способни да следваме и следваме независимо от пречки ("нямам време...")

Тогава и плодовете на такава любов са превъзходни.

П.П. Ииии - не казвам, че е лесно. Но е хиляди пъти по-добре, отколкото да изтъкваме оправдания.

[Desska]

Можем ли да обичаме себе си достатъчно или правилно, ако не обичаме хората?

[Vov]

Хм, колко е = "достатъчно" и кое е "правилно" обичане, едва ли може някой да каже, аз не се наемам.
Каква е, ако я има, връзката между обичта към себе си и към другите хора, как се измерва, има ли нужда или потребност да се измерва... не се и интересувам.
При лечение на хора непосредствената ми цел е да направя така, че човекът да влезе в режим на излекуване и осъзнаване някои от разликите между желание и потребност при хранене (дъвчене), пиене, дишане, упражняване, мислене, чувстване, виждане...
Ако осъзнава тялото си като храм на душата, ако много иска да е щастлив, да помага на близките си, да е богат, тогава решенията за необходимите значителни промени в толкова много дейности, идват по-лесно и продължават по-дълго.

[Vov]

Здравейте отличнички и отличници! 

Ето поредното допълнение - бележка - в общото съдържание на нашето вървене по пътя на подобряване (възстановяване) и поддържане на здравето НИ:

1. Много е вероятно, почти е сигурно, че човек с разклатено/нарушено/влошено здраве има и изразен, дори силен недостиг на някакви химически елементи, съединения.
2. Също толкова е вероятно да има и излишък на други такива.
3. Установяването на недостиг/излишък е много сложна задача. Някои от т. нар. "референтни" стойности са ПРИЕТИ от официалната медицина на основания, които се грешни, тези стойности се променят, остаряват с напредване на науката и точно лекарят, който разчита нашите изследвания, не е сигурно колко чете след дипломирането си...
4. Обикновено от поглъщането да усвояването на дадено съединение то преминава през няколко превръщания, всяко от които зависи от наличието и правилното съчетаване на други елементи/съединения.
5. Тоест, картината винаги е много сложна, почти няма кой да я разтълкува с увереност за истина. Да не говорим, че и разходът на всякаквите елементи и съединения се променя в зависимост от нервно-душевното и физическо натоварване/претоварване.

Извод: Разумно е периодично (примерно 1 път на 2 години) да се изследваме за съдържание на - примерно - хемоглобин, вит. Б12, многоклетъчни паразити и др. (Последните буквално изсмукват най-ценните, важни и недостигащи ни елементи, витамини, минерали, соли и всичко, което може и без това да си ни е в недостиг...).
И, ако има установен недостиг (="дефицит"), можем да си пийнем едно курсче по въпроса. По-добре е това да става след много консултации и трезво мислене по въпроса, или пък - без много мислене  .
По време на курсчето и след него, пак да си се храним по най-добрия известен и възможен начин. 
Напоследък се заговори много, че значителен брой неприятни състояния се дължали на недостиг на витамин Б12. Той се дължал на неприемането на месо, неспособност за усвояване от месоядните, допълнително влошаващи фактори...
[Тук веднага бих попитал какво е съдържанието на този витамин в телата на Хунза, но въпросът вероятно ще е некоректен.]
 За Европа се смята, че досегашните/доскорошни представи са били доста невежествени и е задължително да се увеличи приемането на Б12, особено от неприемащите месо...

[titan]

Това с нвърлянето на очилата при курсовете на Норбеков е лека измама Бил съм няколко пъти ма такива курсове и не само първо ниво. За да имаш сериозен резултат, трябва поне два месеца всеки ден да практикуваш по час и половина общо. А за да затвърдиш резултатите ти трябва година, година и половина всекидневно практикуване. Освен това някои очи са увредени от ваксини или други фактори, мислиш ли, че за няколко дни ще хвърли очилата някойс 4 диоптъра например ? Ка'и ми чес'но?

[Vov]

Чакай, чакай, чакай, Титан... Ти си просветен участник...
За да е съвсем ясно, ще се опитам отново:
1. Понеже духът е способен да променя материята (!!), който и да е участник в курса, може да няма необходимост от очила = да подобри неочаквано много зрението си, за невероятно кратък срок. Без бой, ..., лекарства, операции, леене на куршум и пр.

2. Това го пиша и повтарям, за да информирам всеки, който иска да се информира, че е възможно да се излекува от всичко, стига да го иска достатъчно силно и, достатъчно продължително.

3. Никъде не съм писал, че упражняването в 10-те дни на курса е достатъчно за получаване на добро зрение в останалата част от живота ни. То и не е вярно. Който иска трайни резултати, наистина трябва да се упражнява достатъчно дълго. Колко дълго, зависи от степента на страданието (степента на увреда), възрастта, общата замърсеност, способността и желанието за представяне на желаните изменения, любовта към себе си и всичко останало, всекидневните занимания, цялостна промяна на храненето, дишане, дъвчене, движение, мислене...

И точно истинските преподаватели в курсовете обясняват, че на курса само се показва как, и че има възможност да се излекуваме от всичко. От там нататък всеки сам отговаря за себе си... Прехвърлянето на отговорността върху дадена система, преподавател, лечител... няма смисъл. Нашата истинска цел е да получим изцеление, а не да търсим кой е виновен, каква измама правел и др....
Не само с човек с 4 диоптъра хвърля очилата към 8 - 10 ден, но по време на курса преподавателите обясняват как да тренираме, че да НЕ напредваме с повече от 1 диоптър (мисля) на ден!...
Но, за пореден път: изключително важно е какво точно иска човек: Да докаже главно на себе си, че "и тая система е измама" или да премине в ново състояние - на здраве.

Всеки, който от сърце и душа се е устремил към изцелението, старае се по най-добър начин да изпълнява препоръките на преподавателите, не се притеснява примерно да се усмихва непрекъснато, да си представя по най-детски начин желаното излекувано състояние, получава отлични резултати. Не само диоптри, дори астигматизъм и други състояния се оправят съвсем лесно.
Това главно условие - какво е нашето отношение към нашето здраве, е в сила при каквото и да е лечение. 

За мое огромно изумление, имам и няколко случая, подобни на описаното от теб състояние. След излекуване на 30 (тридесет) годишна астма чрез временно въздържане от храна, неописуем възторг от свободата, лекотата и т.н., около 2 години по-късно видях същата дама отново в лоното на астмата... с всички съпътстващи отрицателни явления.

Изобщо, по-добре е да не прехвърляме нашите лични състояния - мързел и др. - към лечебните действия, с обвинения, че не дават резултат.

[Vov]

...И едно поредно допълнение:

Често обсъждаме колко точно се е излекувал даден човек с водно, сухо, веганско, молитвено, йогистко и др. лечение/действие...
Без да споменем от какво точно изходно състояние е тръгнал. А то е важно. Едно е да приложим примерно временно въздържане от храна на 15-20 годишен човек, за да го отървем от сенна хрема. И съвсем друго е същото лечение - на 60-70 годишен с главно оплакване от силни болки в тазобедрена става или простатит, или миома на матка, киста на яйчник, високо кръвно налягане и др.
Ясно е, че общото замърсяване и общото износване, изхабяване на младия организъм е много по-малко от тези на по-възрастния. Дори само този факт определя, че след излекуване на възрастния организъм, цялостното му здравословно състояние ще е доста по-малко здраво от това на младия.

Та, като обсъждаме въздействието на едно или друго лечение и го сравняваме с друго, е необходимо да имаме пред вид изходното състояние на страдащия. Не е коректно да обсъждаме абсолютни резултати, без да имаме пред вид от какво точно изходно състояние тръгва даден човек/пациент. За тежко болен, 70 годишен с рак на простата/матка, и 5 години продължаване на живота е важно, нали? 

[Elia]

Вов,
важно е наисина да се знае от какво исходно състояние е тръгнал даден човек при лечението на дадено заболяване.Но е важно и още нещо, което за мен е и основно и много хора не успяват да го разграничат - как постигаме изцеление :
- със свои сили - чрез различни форми на прочистване, глад, физически упражнения и т.н.
- надявайки се на силна молитва само
Когато се надяваме само и единствено на своите сили / в повечето случаи е така / сме склонни да опитаме различни видове лечения - чрез гладувания на вода, на плодове, на сокове, чист суров режим  , редовни физически упражнения и т.н.
Разликата обаче при двата вида лечение е огромна.Надявайки се само на своите сили ние получаваме подобрение на здравето, липса на болка, но не получаваме пълно изцеление макар и да сме склонни много и различни усилия да полагаме за това.Аз не веднъж съм казвала - болестта си стои, тя не продължава да хронифицира, но това не значи,че ние тази болест не я носим в себе си.Затова и когато веднъж или няколко пъти нарушим режима / диета, суров режим, упражнения / болестта отново се връща.Пример за мен е когато аз наруша пълният суров режим и болестта ми се връща отново, в смисъл болките се завръщат.
Когато обаче човек се надява не на себе си, а на молитвата, на Бога болестта може напълно да изчезне и тогава не е необходимо да полагаме непрекъснато дадени усилия за да не се завърне отново същата болест.Аз вече нямам проблеми с възпалени централни нерви на двете ми ръце, но дадох обет / обещание пред Бога / и нищо не правя, дори не си пазя ръцете от студено или горещо.Ръцете ми са здрави , защото сам Господ отне тази болест от организма ми.Аз не полагам никакви усилия за да предотвратя връщането на тази болест.Само обаче си спазвам обещанието, което дадох.
Разликата между двата вида лечение е много различна и затова хората като положат известно време усилия и видят,че няма бързи резултати се отказват, казват - няма полза.Защото се надяват само и единствено на себе си.Аз също имах до миналата година сериозни проблеми с язвата и съм правила много неща, на постоянна диета съм и болестта пак се усложняваше макар и големи усилия да полагам да я подобря тази болест.От миналата година насам спрях да се надявам само на себе си , спрях да мисля непрекъснато как да затворя язвата си.Казах в себе си,че се надявам не аз с мои усилия и диета да си затворя язвата, а сам Бог да я затвори.Миналата есен си четох молитви и засега съм добре, вече цяла година почти нямам случай на сериозни болки.
Затова е важно да се направи сериозната разлика - не се надявайте само и единствено на себе си и това какво може самите вие да направите при лечението.Това не значи,че нищо не бива да се прави, не бива никакви усилия да се полагат.Но е важен и друг въпрос - в стремежа си да полагаме много усилия да се изцелим много хора са склонни къде ли не да дават много пари като си мислят,че изцелението зависи само и единствено от тях, от тяхната воля.Без волята Божия пълно изцеление на болести не е възможно.
Поздрави !