Тук отговорих на ДеНиро , темата "дневника на Петко" , че да не спамя силната тема.
ДеНиро, ти виждаш по улиците тези, които чат-пат кретат. Болните са изнесени извън големите градове в специални домове, затова не ги виждаш
Работих в един такъв дом през 99-та когато бях в Лондон. Там държавата е богата ( смукала от колониите , а и от останалият свят толкова години..
) отделя средства да поддържа такива "задни дворове", където да каширва "нелицеприятните" , не е като в Америка, където ги настаняват в кашони . (Два месеца живях при един англичанин Ричард Фарър, който се води душевноболен в лека форма
На тоя човек държавата беше дала безплатно гарсониера на супермясто в квартал Челси ,и му плащаше по 50 паунда на седмица. Добре си живееше - вземаше по още 160 паунда на седмица, защото незаконно даваше под наем стаята си , като спеше вечер на пода в кухнята. А през деня обикаляше из града и мъжката крадеше
, беше напълнил цял гардероб с лакомства. Когато го хванеха , си показваше жълтата книжка и те го пускаха
)
А при нас малкото евтини държавни домове за стари хора са отдавна пълни, а в частните се плаща средно 800 лв на месец. Затова и впечатлението е такова, че сме по-болни, хората щъкат по паркове, по улици.. А и у нас не е силна традицията старите хора да се пращат в домове. На запад, доколкото знам, е обратното.
Обаче и тук се наблюдава "духовно извисяване" - понеже бюджетите са натоварени с все по-застаряващото население и вече на запад все по-настойчиво се рекламира евтаназията по желание.
(Засега само в Швейцария е разрешено. А в Литва се обсъжда на болните и бедните такава да се предлага безплатно..)
