Аз започнах като експеримент, защото вярвах, че месото не е здравословна храна и дългосрочно вреди на здравето. Интересно, обаче с времето развих чувство на състрадание към всички живи същества: вече не купувам кожени дрехи и обувки; не размазвам паяка вкъщи или скакалеца на улицата; навеждам се и изхвърлям охлюва, който е изпълзял на пътеката в тревата отстрани, за да не го стъпче някой. Сега си мисля, че дори и някой ден да отново да започна да консумирам някои животински продукти, никога не бих се върнал към яденето на месо точно заради моралната страна.
От известно време се опитвам да осмисля будисткото учение за празнотата (
линк на английски) и, ако не ви отегчавам, ще се опитам, без каквито и да са претенции да съм авторитет по темата, да споделя какво съм разбрал за него и как то води до принципите да бъдеш добър със съществата около теб. Та, основната идея е, че никой обект няма присъщо съществуване. Масата например няма част, която да я определя като маса - ако махнеш някой крак или плота, тя ще продължи да бъде маса (макар и счупена). Няма част, която съдържа същината на масата, която, ако махнем, масата ще спре да бъде маса. Понятието "маса" е просто условност, която улеснява комуникацията - нищо повече. В същия ред на мисли, аз нямам нещо, което да ме определя като човекът Христо - това е просто условност, която се налага от обществото.
От тук ще направя скок в посока "взаимосвързаност на всички същества". След като няма такова нещо, което ни определя като нас самите, как знаем тогава къде свършваме ние и къде започват другите? Всъщност не знаем и най-вероятно няма ясно изразена граница. Ето как стигаме до извода, че ние не сме някакво отделно същество, а повече процес, който взаимодейства с процесите наоколо и постоянно се променя (
линк на английски с будисткия термин и допълнителни обяснения). Така виждаме, че сме неразривно свързани с всичко около нас и по определен начин всичко е даже част от нас. Гледайки кучето вкъщи се замислям, че, грижейки се за него, съм научил много неща и без него нямаше да ме има - Христо щеше да е някой друг. Същото важи за страната на кучето - без мен, то щеше да е друг процес с други характеристики.
Ето откъде идва и висшата мотивация, човек да не причинява болка и вреда на околните същества - те са част от него и участват в развитието му! Причинявайки болка внасяме лоша енергия (карма) в системата. Няма как тази енергия да не се върне обратно и към нас самите. Мога да предложа една "мокра" аналогия (скоро се върнах от плажа
): нека си представим, че сме в басейн, но ни се пикае. Като се изпикаем в басейна, отначало ни е добре, защото хем ни е олекнало, хем е било по-лесно от алтернативата да отидем чак до тоалетната. Басейнът обаче става по-мръсен. Отделно, че другите също почват да пикаят вътре. Крайният резултат е, че скоро басейнът не става за плуване.
Вегетарианството за мен вече е просто част от ежедневното прилагане на горните теории в практиката.
Автор
Тема: Хрумна ми да ви попитам - какви са мотивите ви да сте вегетарианци (Прочетена 106332 пъти)