Като бях малка, още в детската градина ми се повръщаше от месо. Може би организмът ми е усещал, че това не е за него - някак си го отхвърляше... Това беше още преди да знам какво значи "вегетарианство".
По-късно, когато порастнах достатъчно, за да мога да избера, сама престанах да го ям - просто не обичам, повдига ми се дори само от миризмата. Вече на по-късен етап почнах да се замислям и за другите, споменати от вас проблеми.
Да, не е привлекателно да се убиват животни и самата мисъл да участвам в това не ми е приятна. Казвай каквото искаш, Орто. Виждала съм да колят животно на село и след тая гледка, убий ме, определено няма как да искам да погълна и хапка месо
. Да, природата позволява животните да се убиват взаимно, за да се изяждат, или да спасят живота си - това е естествен процес. Но ние не сме животни (или поне се смятаме за мааалко по-висша порода - дали е основателно или не, е друг въпрос
), нито сме хищници и дори и да е имало етап, когато това е било необходимо, отдавна вече не е така. Нито приемам оправданието, че месото е необходимост за нас - сама се убедих, че без него си живея здрава и щастлива повече от 10 години вече
.
И да, съгласна съм с твърдението, че енергията, поета от месото, е един вид "втора ръка", плюс това, че с него поглъщаме стреса от кланицата, адреналина в тъканите и всички други прекрасности, като антибиотици, хормони и други произведения на съвременната хранителна индустрия. Не ни стигат хлорираната вода, пестицидите в плодовете и нитратите в зеленчуците, че и това
. Вреднотите в днешния живот не са чак толкова малко, че доброволно да си прибавям още една (класическото извинение "дали едно повече, или едно по-малко - все това" при мен не става - сори
).
И накрая - в някои страни хората ядат кучета и смятат това за напълно нормално (друг е въпросът, че "нормално", по понятни причини, е твърде разтеееегливо понятие - гледам, че и вие сте го споменали
). В други по същия начин се консумират змии, плъхове - свят широк, хора разни... Въпросът е, че лично аз си имам куче вкъщи и не би ми харесала мисълта да го дам за обяд на някого
. Звучи смешно, но като се замислим - толкова голяма ли е разликата между домашното животно, което сме си взели у дома за компания, и онова, дето уж се отглежда с цел да бъде заклано и изплюскано?
Мен ако питате, все са си животинки... Дали си струва?
Ако няма с какво друго да се храня, освен с месо, мисля, че бих избрала да гладувам - и без това ми е любима практика за разтоварване и очистване
. Резултатът зависи от това в какви условия се намирам - или ще умра, или... ще стана бретарианка (ако съм някъде на самотен остров или в планина, далеч от шума и градските изпарения)
. Кой знае - не можем да разберем, докато не пробваме... Ама айде да не се налага да пробваме, че е по-лесно
.
Томи, изключването на месото влияе, и още как - самият му химичен състав мисля, че допринася за този факт. И пак реацкиите са различни - или колкото повече месо ядеш, толкова повече се изнервяш за щяло и нещяло... Или пък ставаш апатичен, вял и ти липсва енергията, която уж си набавяш с него. Трудно е да се каже. За себе си не мога да определя, защото не съм яла много отдавна, и честно казано, не ми се ще да опитвам
.
Автор
Тема: Хрумна ми да ви попитам - какви са мотивите ви да сте вегетарианци (Прочетена 106338 пъти)