Благодаря, Мер!
Май е до индивидуална поносимост - пак Аюрведа. Вече споменахме, че някои организми по-лесно понасят липсата на вода (особено кафа). Аз кафа не съм, но и при мен е така - пия много вода, защото знам, че трябва, но по принцип рядко ожаднявам. Допреди 2-3 години съм карала на по 600-700 мл течности дневно - и така откакто съм се родила. (Иди го разбери!) Успях най-вече и с много търпение и положителни мисли - и, разбира се, с пълното съзнание, че нищо лошо няма да ми се случи и правя най-доброто за себе си, не трябва да си позволяваме никаква негативна мисъл. Свалих 11 кг общо (колко съм сега, предпочитам да не казвам, да`н плаша клийнтелата
), като 4 от тях бяха за 1 денонощие (и то това стана в края на периода, което ме навежда на мисълта, че едва ли са били вода само!). С урината не съм забелязала да е имало промени. А жегата не ми правеше никакво впечатление, но и понеже бях в сесия, си седях повече у дома - излизах рано сутрин и късно вечер. Но вътрешен огън че имаше - имаше си... И аз като Волна не можех да спя след 3-тия ден. Около 10 дни не съм спала нормално, а само съм "придремвала" за по час-два (но не се и чувствах изморена - тъкмо, имах повече време за учене
). Затова пък щом започнах да излизам от гладуването, няколко дни съм спала 2/3-ти от времето. Сега вече наистина се усещам по-добре, захранвам се и силите ми се възвърнаха почти напълно.
Don Pozo, още веднъж, благодаря за загрижеността - повярвай ми, не е било само за експеримента, имах причини да го направя, които бяха не толкова от физическо, колкото от психологическо естество и, които, с ваше позволение, не бих искала да споделям. Важното е, че сухото гладуване помогна!
Наистина, умереността е трудна, а крайностите - лесни. С всяко нещо е възможно да се увлече човек и премине границата (затова и постнах линк към онази статия на пълната страница от темата, ако някой е обърнал внимание). Аз постигнах каквото исках, доволна съм от резултатите и сега си карам нормално ритъма на живот. И все пак си мисля, че главният фактор е нашата психическа нагласа - нищо, което сме убедени, че е добро за нас, не може да бъде вредно. Ако е - няма начин да не разберем, че е така. Трябва повече да си вярваме.