Привет на всички!
(
Внимание – всичко, което съм написала по-долу, свързано със сухото гладуване, се свежда до моите лични преживявания и опит от последните две такива практики, които НЕ препоръчвам горещо!)
Вчера приключих – разгеле! – гладуването. Точно 14 дни успях да направя... Най-странно ми беше накрая, като тръгнах да прекъсвам – всъщност ми се струваше, че мога и още, но хайде засега стига толкова!
Този път прекъснах гладуването по не-веганската схема – първо малко вода (за целия ден гледах да не е повече от 500 мл, и то равно разпределени), след 2 часа (то стана обяд дотогава) изпих чашка айрян – по малко, с лъжичка; по-късно пак вода. Киселото мляко е домашно, квасено, при това 1 ч.л., колкото да не е чиста вода. Засега всичко е тип-топ, няма нежелани реакции. Днес сутринта си направих фреш ябълка (разреден наполовина с вода), после може би ще ям и плод... Но ще го давам доста постепенно, защото в момента ми е толкова свит стомаха, че и няколко глътки наведнъж са ми много
.
Равносметката като цяло:
1. (Това в кръга на шегата) Спестих бая разходи, освен за храна и вода, за бойлер, тоалетна хартия и всякакви хигиенични съоръжения (както предишния път, опитах се да изтрая повечко време на пълно сухо, но когато стана нетърпимо, продължих на частично.)
2. Свърших доста полезна работа... Гладуването е много градивно занимание ето защо: всеки път, когато ми се дояждаше или допиваше нещо, си избирах една (или повече, последователно) от следните дейности – хващах се да чистя/разтребвам; сядах да чета книга (за мой срам, извън уни-то не го бях правила доста отдавна) или да пиша, или да превеждам (откога се мотая с това); ядосвайки се, че кучето не е при мен, излизах на разходка сама; пусках си я музика, я филм; вадех тетрадките по испански, да преговалям „язикя”
; звънях/пишех мейли или смс-и на всички възможни приятели и роднини, с които отдавна искам да се чуя, но не го правя; правех упражнения или асани... Да, последното – невероятно и за мене самата – не ми беше никак трудно да го правя всеки ден! Веднъж дори отидох на купон (с всичките възможни рискове) – танцувах си през цялото време, на увещанията да си взема нещо за ядене, отговарях само с „Благодаря, ще си взема”, или „Мерси, взех си вече”, а за „пиене” си налях една бира, която когато никой не ме гледаше, изсипах в мивката... малко кофти така, ама... това е положението, Минке
.
3. Получих това, което най-много исках – спокойствие, психическо разтоварване, през цялото време се чувствах някак си адски свободна. Да не говорим, че станах с пъти по-уверена в себе си – по никакъв начин не се чувствам „по-висша” от другите, или нещо подобно, просто... вече знам, че мога да се справям със ситуации, които преди са ми се виждали като фантастика – а щом човек успява да се оправи с една, обикновено това означава, че може и в други сфери на живота
. Или поне много бих се радвала, ако е така
.
4. Във физически аспект – нещата са горе-долу същите, както и при предишното ми сухо гладуване. Само дето този път ми беше доста по-лесно – дали защото сезонът е по-подходящ (в летните жеги не е невъзможно, но не е много приятно), дали защото се постарах повече с подготовката (предварително направих Пракшаланата, като преди това няколко дни минах на 100% сурово), или просто практиката си казва думата (както пише и Малахов – всяко следващо гладуване става все по-лесно), но сега имах много повече енергия и почти не ми прилошаваше. От време на време се усещах отпаднала и тогава просто сядах/лягах и чаках да ми мине – обикновено бързо си минаваше... Нямах проблеми и със съня – това го отдавам на повечето движение. Първите дни само забелязах, че имаш доста отхрачвания, плюнки, сополи и т.н. – явно изхвърляне на застояла слуз... Разбира се, отслабнах доста – но още едно странно нещо беше, че в един момент и това спря. Не съм се теглила (най-вече щото подозирам какви ще са резултатите), но по дрехи и т.н. си усетих, че след 10-тия ден повече не съм сваляла. Точно тогава бях наблегнала особено и на силовите упражнения, та градя една хипотеза, която може и да прозвучи кощунствено, особено на спортистите тук, но имам чувството, че (успоредно с ударното отслабване) съм качила 1-2 кг мускулна маса
. Не знам дали при гладуване това е реално възможно, но важното е, че (засега) нямам вид на концлагерист.
Ииии... май това е, в общи линии
. В момента още ми е малко странно – в устата още ми е Пустинята Гоби и дъхът ми може да уплаши и кон, но си знам, че това са временни явления и скоро ще минат. Накратко – чувствам се отлично, доволна съм от начинанието си, радвам се, че го направих (което, пак казвам, НЕ бива да се приема като 100% насърчение да опитате по същия начин)... и ви благодаря за подкрепата – както и че ме изтърпяхте и ми прочетохте чаршафа (който е имал това търпение) . Прегръдки и поздрави на всички!
