Любопитството колко литра вода са необходими за да се притъпи напълно чувството на глад беше една от причините за приема на повече вода, но не единствената. Всъщност в рамките на един ден бях приел около 3.5л(14ч. на приемане на вода/ден за 1 ден или 0,250мл/час ) , а за целия период на неприемане на храна до момента на захранването (в 3 календарни дати) общото количество вода ми беше около 4.5л, като резултат: на 3я ден в стомаха вече имаше болки.
Това прието количество вода не беше непременно с лечебна цел , по скоро ме интересуваше отговора на стомаха, pH и гъстотата на стомашния сок как се променя.
Това със споменатото умиране на червените кръвни телца го водят-
Хемолиза, т.е. периода им на полуживот - дават го средно от 4-6мес., същото нещо се получава и когато се поставят в среда с чиста вода, водата бързо навлиза в клетките чрез осмоза, което води до разрушаването им.
Като следствие от процеса на Хемолиза се освобождава
Хемоглобина който е бил вътре в червените кръвни телца. Отделеното Желязо от Хемоглобина бива съхранено и транспортирано благодарение на белтъка Трансферин до костния мозък, където взема участие в производството на нови червени кръвни телца. Остатъка от Хемоглобина бива транспортиран по същия механизъм и се нарича
Билирубин, който се отделя с жлъчните сокове в посока тънките черва и колона.
Излиза че съкращаването на живота на червените кръвни телца не е непременно пагубно, дори има и положителни страни, навярно защото всички процеси в човешкия организъм са взаимосвързани.
Вероятно би било живото застрашаващо пукането на червените кръвни телца когато тялото бива принудено да приеме повече вода отколкото може да обработи за кратък период например при удавяне.
Любопитно е как функционират хората чиито тела не произвеждат червени кръвни телца?
- Ако еритроцитите се поставят в
хипотоничен разтвор (т.е. с по-ниска концентрация на разтворено вещество от тяхната), около 250mOsm/l или по-ниска, вода би навлязла в тях и така клетките биха увеличили обема си. Хипотоничните разтвори с осмотичност под 154 mOsm/L е възможно да предизвикват разкъсване на еритроцитите (
хемолиза).
Хемолизата е по отношение на еритроцитите, като говорим за животинските клетки и тези у някои бактерии, когато клетките са изложени на хипотоничнa среда- което кара вода да навлиза в тях, увеличавайки и разширявайки обема им, следствие на осмоза го водят-
Цитолиза. Ако мембраната им не може да издържи на прекомерния приток на вода, в крайна сметка клетката ще се спука.
- Другият вариант би бил когато клетките биха запазили обема си или ако са в
изотоничен разтвор , (т.е. със същото съдържание на разтворено вещество) или в диапазона 250 - 375 mOsm/L , като резултат тогава ще има малко нетно осмотично движение на вода.
-
Хипертоничните течности (т.е. с по-висока концентрация на разтворено вещество ) имат осмотичност от 375 mOsmol/L или по-висока, което може да доведе до слепване на еритроцитите (
плазмолиза).
Като говориме за
Осмоза което е вид
Дифузия или за разпределението-регулирането в случая на соли в тялото е добре да се каже че това е транспорт,
който не изисква енергия -
пасивен транспорт.
Вид транспорт
който изисква енергия -
активен транспорт , чиято задача е пак движение и регулиране на баланса на телесните течности, който транспорт наред с другите процеси които протичат в бъбреците, има важна задача, благодарение на които наляганията в тялото се запазват в състояние на хомеостаза, са именно
Na-K-ATP-ази (Натриево Калиеви помпи).
Както става ясно
хората сме Осмосаморегулиращи се същества. В допълнение на това е нужно да се отбележат някои от основните механизми от които зависи процеса на саморегулация на няляганията в тялото а и не само.
- При повишен прием на вода имаме понижаване в Осмолалитета на Екстрацелуларната течност, чрез Осморецепторите се получава понижена секреция на Вазопресин, понижена водна реабсорбция и понижено общо количество на телесна вода.
- При понижен плазмен обем имаме понижено кръвно налягане, чрез Барорецепторите, имаме повишена секреция на Вазопресин, повишена водна реабсорбция и повишено общо количество на телесна вода.
Дисталният тубул играе ключова роля в регулирането на К и концентрации на NaCl в телесните течности чрез вариации на количеството на К , който се секретира във филтрата и количеството на NaCl което се абсорбира от филтрата.
Ако приема на сол е ограничена и прием на течности е висок, бъбреците може да се отърват от излишната вода с малка загуба на сол чрез производство на голям обем от хипоосмотична урина (разредена до 70 mOsm / L).
Тази гъвкавост в осморегулиращата функция се управлява с комбинация от нервни и хормонални механизми. Регулацията на кръвния осмоларитет се поддържа от хормонален контрол на бъбрека чрез вериги от отрицателни обратни връзки.
Такъв важен хормон в регулирането на водния баланс е Антидиуретичния хормон (ADH). Той се произвежда в хипоталамуса на мозъка и се съхранява в и се секретира от хипофизната жлеза, която се намира точно под хипоталамуса.
Осморецепторните клетки в хипоталамуса следят осмоларността на кръвта. Когато кръвния осмоларитет се повиши над зададената точка от 300 mOsm / L, още Антидиуретичен хормон се освобождава в кръвта и достига до бъбреците.
ADH намалява епитела на дисталния тубул и събирателните каналчета така, че да станат по-пропускливи за водата. Това води до увеличена водна реабсорбция. Това намалява обема на урината и помага за предотвратяване на понататъшно увеличение на кръвния осмоларитет над приетото за норма.
Като отрицателна обратна връзка, намаляването осмоларитета на кръвта намалява активността на осморецепторните клетки в хипоталамуса, в следствие се отделя и по-малко ADH.
Само доставяне на допълнителна вода от храна и напитки може да върне осмоларитета обратно пак до 300 mOsm / L. Самостоятелно ADH само пречи на по нататъшното изместване от зададеното осмотично ниво.
От друга страна, ако голям прием на вода е понижила кръвния осмоларитет под 300mOsm/L, много малко ADH бива секретиран.
Това намалява пропускливостта на дисталните тубули и събирателните канали, така че водната реабсорбция се намалява, което води до увеличено отделяне на разредена урина. Нормално, кръвния осмоларитет, освобождаването на ADH, и водната реабсорбция в бъбреците,всички те са свързани в обратна връзка помежду си, която допринася за процеса на хомеостаза.
Освобождаването на ADH е в отговор на повишаването на осмоларитета на кръвта, когато тялото е дехидратирано от прекомерна загуба или недостатъчен прием на вода. Въпреки това, ситуация, която предизвиква прекомерна загуба на соли и телесни течности, нараняване или тежка диария, например, ще доведе до намаляване на обема на кръвта, без да увеличи осмоларитета.
Обикновено, Вазопресина и системата Ренин-Ангиотензин-Алдостерон са тясно свързани помежду си в процеса на хомеостаза. Самостоятелно Вазопресина ще понижи кръвната концентрация на Na чрез стимулиране на водната реабсорбция в бъбреците. Но системата Ренин-Ангиотензин-Алдостерон помага да се поддържа баланс чрез стимулиране на Na реабсорбция.
Има още един важен хормон: Атриален натриуретичен фактор (ANF) ,пептид който е противоположен на системата Ренин-Ангиотензин-Алдостерон. Стените на предсърдията освобождават ANF в отговор на увеличения кръвен обем и налягане. ANF подтиска освобождаването на ренин от юкстагломеруларния апарат (JGA), подтискайки реабсорбцията на NaCl от събирателните каналчета, и намалява освобождаването на алдостерон от надбъбречните жлези. Тези процеси намаляват налягането на кръвта и обема и.
По този начин, Антидиуретичния хормон, системата Ренин-Ангиотензин-Алдостерон, и Атриаления натриуретичен фактор осигуряват сложна система от проверки и баланси, която регулира способността на бъбреците да контролират осмоларитета, концентрацията на соли, обема и налягането на кръвта.
