И друго, което искрено ме диви – аз съм правила 20 дневно гладуване с плодове по Лидия Ковачева – пардон, ние го наричате олекотенон храннене 
ама мекотело верно звучи пресилено... хахаха... – всъщност, мисля че дозата плодове беше по-малка от зададеното, защото не обичам много. Не мисля че надскачаха 500 грама, никакви свръхсладки от сорта на банани – аз и не обичам... И никога не съм имала така наречените кризи на детокса. А организмът ми катеторично не е от чистите. На какво се дължи това? На излишните килограми? Стана реч, че може би не е от това... Може би защото не е чисто гладуване. Извинете, ако въпросите не са на точното място.
Всеки режим трябва да бъде индивидуално прецизиран. Телата ни са различни. А тялото, като био-механичен костюм, си има свой собствен интерфейс и свои собствени вградени програми за поведение и функциониране(вкл. детокс). Ефективността на детокс режима (или на храненето) зависи от това до колко той е адекватен към
типизирането на биологичния костюм на съответната
душа, тъй като всяка душа има различни нужди. Детокса не зависи единствено от това, което храносмиламе (или не), а от преживяванията и природата на доминиращия аспект. Когато режима носи неприятно усещане, лошия режим се отличава от лечебния така както ножа на бандита се отличава от скалпела на хирурга. Функционирането на физическия филтър на семейството на пречистванията зависи пряко от нашите преживявания. И преди да говорим за здраве и детокс, ние трябва да решим дали искаме да сме здрави или не, тъй като здравето е избор, който се прави, а не се постига. Един детокс винаги трябва да носи приятни усещания и удовлетворение за душата. Целта на телата ни е да служат, а душата - да оценява преживяванията по начина, по който ги оценяват неавтономните подединици на тази душа. Тялото може да изведе всякакви отрови. Но колкото избрания режим е по-адекватен към нуждите на съответното тяло, толкова повече това тяло е по-способно да се справи с външните фактори, които му пречат да оперира по-ефективно.
Сам по себе си режима може да е прекрасен. Но трябва да бъде синхронизиран с дадената индивидуалност. (Ето за мен например режима на Л. Ковачева не е подходящ и не го изпълнявам. Не ми дава свободата и възможността да отърся грива, така както водо"лечението").
Не бива да забравяме, че също така всеки организъм разполага със свой главен "готвач". Постъпилата в организма храна се "сготвя" . Процесът на "готвене" позволява храната да стане част от него, да се видоизмени,надроби, уеднакви.., за да съответства на неговите нужди и потребности. Тези химични промени, освобождаващи енергия и топлина (поемана от тялото), имитират ГОРЕНЕ. Най-силно то протича в стомаха, където всички подготвени утаечни крайни отпадни продукти на обмяната се пренасочват и изхвърлят през отдела на дебелото черво. (Газообразните биват пренасяни чрез кръвта до белите дробове, където протича ново горене. )
И тъй като храненето е непрекъснат процес, горенето е непрестанен процес. (Затова свидетелстват и утаечните остатъци, които се натрупват по време на гладолечение в дебелото черво. Често няма изхождания, поради отслабената моториката на червата. Но с прилагане на клизми, те се извеждат.) От тук следва, че колкото по-интензивно е едно горене, толкова по-мощен детокс протича.
Когато филтрите на организма са неспособни да ги изведат самостоятелно, тогава влиза в услуга план B. Организма прибягва до принудителни фунции на прочистване - повишена телесна температува, втрисане, повръщане и др. (Съответно високата температура предизвиква "пожар в кръвта". Кладе здраво огъня и изгаря всичко, което организма е разпознал като непотребно/чуждо".; Повръщанията обратно - всидетелстват за неспособност на организма да "сготви" остатъците в клетките.)
И не на последно място - трябва да се разделим със стериотипизираните си познания и убеждения, че процеси на детоксикация протичат единствено когато се подложим на определен режим, по въжможност обозначен като такъв. Детоксикацията би съпътствала ежеднежието ни, независимо от хранителната ни култура и навици (вегетарианци, вегани, плодояди..), ако изпълняваме един прост ритуал с няколко правила - консумация на локална храна според сезона; Сурова;
празна чиния преди и след залез Слънце ! ; разделно хранене + съпътстващите го правила за преди и след хранене; сън в 22 ч.
Ще ми кажете ли защо горещият чай не е за препоръчване (без абсолютно никакви добавки)?
Чая не се пие горещ, а с температура близка, до телесната. Ако е хладък , тялото ползва собствен способ за затопляне и уеднакваване с телесната температура. Горещите напитки не са препоръчителни. Имитират горещо блюдо или супа, следвайки общия план на организмовите промени, съпътстващи хранителна левкоцитоза. Най-естествената като топлина на водата за тялото е тази, нагрята от Слънцето.
Мястото му е реабилитирано за модифицираните форми на гладолечение - плодуване, течноядство. Но не и при класическо водно гладуване. Дори да нямат хранителна (калорийна) стойност, различните видове чай имат различен състав, като едни са по-малко или повече богати на витамини. (При ендогенно хранене на организма не са му необходими витамини, постъпили отвън. Това допълнително го ангажира с процеси, които ползват от енергията, която по правило е за детокс.)
