Здравейте! Искам да предложа на интересуващите се от ефекасните оздравителни техники един материал за коментар. Автор на материала е Владимир фролов.
Гладуване
Ползата от гладуването е очевидна. Свободнорадикалното окисляване на ненаситени мастни киселини в мембраните на клетките, осигуряващо организма с енергия и кислород, никога не спира. Като правило, половината от произвежданата от организма енергия и кислород обикновено се изразходва за усвояване на храната. При гладуване огромни енергийни ресурси се освобождават за използване от имунната система, за повишаване на ефективността на обмяната на веществата и за възстановяване на клетъчните структури. От гледна точка на ендогенното дишане активното лечение посредством гладуване на различни заболявания е съвсем приемливо. Могат да бъдат излекувани много сериозни заболявания и в това няма никакви чудеса. Веднага трябва да отбележим, че най-добри резултати при гладуване има при хората с голям размер на белите дробове. Но повечето от тях по принцип нямат проблеми, които ги принуждават да сс обърнат към лечебното гладуване. Ефектът от гладуването е толкова по-малък, колкото по-малък е обемът на белите дробове и колкото по-несъвършено е дишането.
Гладуването може да донесе и значителна и нерядко непоправима вреда на организма. Степента на увреждане на организма и разпределението на зоните на поражение сс определя от характера на дишането, времето на гладуване, степента на натренираност и физическото състояние на организма, поведението на пациента в периода на гладуване. Гладуването води до увреждане на кръвоносните съдове, а следователно е предпоставка за атеросклеротични процеси, ускоряващи увреждането на органите и тъканите. Инструмент за увреждането на организма е свободно радикалното окисление на нснаситснитс мастни киселини, което формира главното енергийно ниво на организма, но едновременно с това води и до увреждане на стените на кръвоносните съдове. При еднакви параметри на дишането и еднакво натоварване на организма през периода на гладуването увреждането е по-интензивно. Това е свързано най-вече с намаляването на нснаситснитс мастни киселини н други вещества в кръвта, които непрекъснато се изразходват при свободно радикалното окисляване в мембраните на клетките по 100 000 километровата дължина на кръвоносните съдове. Основният разходен материал на свободно радикалното окисляване са мазнините в клетъчните мембрани. Но в зоната на свободно радикалното окисляване се намират белтъчните структури, гликопротеините и други вещества. Докато запасите от мазнини могат да осигурят живота в продължение на 5—10 денонощия, а при достатъчно натрупване и над 50 дни, то резервът от белтъци и аминокиселини се изчерпва след няколко часа. През това време, независимо от наличието на мастна тъкан, постъпването на мазнини в кръвоносната система при болшинството хора става с голямо закъснение. Това закъснение може да почувства всеки човек, като увеличава промеждутъка между храненията. Обикновено се появява угнетяващо чувство, слабост, губи се яснотата на мисълта. Ако приемането на храна се отлага по-продължително време, организмът влиза в стресово състояние. Хормоните на стреса, адреналин н глюкокортнкоидитс (хормоните от надбъбречната жлеза) включват процесите за разграждане на мазнините, което временно разрешава проблема с дефицита на мазнини в кръвта. След изразходването на мазнините, се създава дефицит и след определено време настъпва поредна стресова рсакцня. И така това продължава докато човек не получи храна. Естествено, че стресът за организма е изпитание. При гладуване въздействието на стреса сс усилва, натрупва сс поредния стрес върху резултатите от предходния. Ударът понасят най-вече артериолите и капилярите, поражението на които води до умъртвяване на функционална тъкан.
Адреналинът и клюкортикоидите се отделят в кръвта. При контакта със стените на кръвоносните съдове, те включват в мембраните ендотеолицитите и прекисното окисляване на липидите. Процес, подобен по своите резултати на свободно радикалното окисляване на ненаситени мастни киселини. При характерния за гладуването продължителен стрес поразяващата мощ на прекисното окисляване на липидите в артериолите и капилярите десетки пъти превъзхожда вредата върху кръвоносните съдово от дишането. Поразяването на кръвоносните съдове нараства от дефицита на мазнини, белтъци и други вещества в кръвта, които са необходими за възстановяването на клетъчните мембрани. Това води до бързо поразяване на съдовите стени и последващо тромбоцнранс на малки артерии и капиляри.
Прецизният читател може би ще ме упрекне, че се концентрирам върху увреждането на капилярите и малките артерии. Разбира се, увреждат се и големите артерии, аортата и сърцето. Но това не води до такива тежки последствия. При пораженията на крупните артерии е възможно образуването на плаки, но те продължават да функционират. При пораженията върху малките съдове възниква мъртва зона, която както показва практиката, никога не се възстановява. Необходимо да се знае, че при гладуване разрушаващото въздействие върху артериите съществено превишава нормалното. А разрушаващото въздействие върху капилярите сс увеличава десетократно. Това е свързано с това че в такъв необичаен режим на износване, те функционират рядко и кратко. Освен това, клетките на капилярите в много по-голяма степен асимилират посочените хормони, т. к. скоростта на движението на кръвта в тях е 100 до 300 пъти по-малка в сравнение с артериите.
Гладуването може да е полезно ако се провежда в щадящ режим и завършва преди настъпването на стреса. Под щадящ режим сe разбира отсъствието на физически натоварвания, кратки разходки пеша със скорост нс повече от 4 км/ч. топли 5-8 минутни вани или душ, облекло и обувки, осигуряващи комфорт и удобство, дълъг сън нощем и във времето от 14 до 17 ч.
За съжаление, срока за безвредно гладуване за повечето хора с ограничен до 1 — 2 денонощия. За слаби хора срокът за безвредно гладуване нe надвишава 10 — 15 часа. Времето за гладуване на хора с голям бял дроб, особено бивши спортисти може да достигне 3-5 дни, ако нe сe появяват описаните по-горе усещания, свидетелстващи за стрес. Популярното днес 7-дневно гладуване, превишаващо тези срокове, практически за всички хора е вредно. Това не се отнася до хората, способни надеждно да управляват собствената обмяна и енергетика. Но такива днес са само единици.
Естествено, при гладуване не трябда да се тича, да се обливате със студена вода или да се провеждат други закаляващи процедури, не трябва да се плува, издишвайки във водата. Ако режимът на гладуване се нарушава, а сроковете се увеличават, то атеросклеротичното поражение на организма е неизбежно. Зоните на поражение и неговата тежест зависят от допуснатите нарушения и състоянието на организма. При слабо дишане поражението на организма е максимално. При висок СЖК и коремно дишане поражението е минимално.
Много важно е да се разбере, че зоналността на пораженията се определя от количеството на протичащата кръв и плътността на капилярите. При гладуване най-голямо количество кръв, даже в състояние на покой, протича през сърцето, главния мозък, бъбреците, белите дробове, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, а при ходене - в долните крайници. Ако по време на гладуване често се приемат течности, то в работата активно се включват червата. Изброените органи са и главните кандидати за увреждане. Колкото повече работят те по време на гладуването, толкова повече ще бъдат загубите в техните артериоли, капиляри и функционираща тъкан.
Най-безопасно могат да провеждат гладуването ендогенно дишащите. Срокът от 3 денонощия за болшинството е безопасен. Но ендогенно дишащите обикновено приемат храна 1 път или 2 пъти с намалени обеми на храната. Като правило, зимно време калорийността на храната нс превишава 1500 ккал. а лятото — още по-малко. Гладуването, ако се оценява по обичайниете представи, винаги присъства в режима на ендогенно дишащите: 23- часово - при еднократно хранене 19.00 ч.; 16-часово при двукратно хранене в 12.00 ч. и 19.00 ч.
