Светльо и beelee, сега що и на другите умовете искате да размътите
Може и да ме е страх, но/или точно заради това, предпочитам да вярвам на неща, които ми звучат по-достоверно. По-ми допада описанието на "отвъдното", ако мога така да се изразя, което Шри Юктешвар дава на Йогананда (в книгата "Автобиография на един йоги"), например.
Темите за образованието и идеалния световен ред повече ми харесват. Аз самата правя някакви изследвания в сферата на образованието, и ми е мечта (засега мечта, защото не съм достатъчно начетена, за да я приведа към реалност), именно образование на/за бъдещето- развиване на цялостния потенциал на хората, а не само интелектуалния. Общо взето ми прави впечатление, че образованието най-общо се разглежда като натрупване и развиване на знания и умения. А аз от малка все съм си мислила, че всичко знам- не в смисъл че съм многознайка (което съм де, междудругото
, но по-скоро в смисъл, че някакси нося в/със себе си всевъзможни знания, само дето не знам как да ги направя явни. Сякаш знанието е витаещо покрай мен, но не материализирано (иначе материализирано, то си витае- в книгите и в интернет). Както се включваме в търсачката, за да намерим информация за нещо, само че включването е с мисълта, а не чрез мишката и интернет. Та мисълта ми е, че на този етап масовото образование е преповтавяне и заучаване на неща, които някой някога си е мислил или открил. Ние учим какво мислят другите, но ние самите не произвеждаме никакво знание. Или поне не такова, което да бъде уловено. И после, знанието трябва да води до мъдрост и до цялостност на индивида. Интересно ми е, че хора като Йогананда и въобще всички днешни "свами", имат висше образование. Направо е задължително да имат, за да ги допуснат да се развиват, за да станат "свами". Което пък ми напомня на думи на леля Слава Севрюкова "бъдете в този свят, но не от този свят". Ще ми е интересно да продължим темата- може колективно да родим някоя страхотна идея
