Светльо, не става дума за психотерапевт. Въпросите са точно същите, които касаят съставянето на хороскоп- дата и час на раждане, име. Нищо повече. После, един прихотерапевт може да разгадае черти от характера ти, но ако не те познава, няма как да знае, че ти на еди каква си възраст си направил еди какво си, нали? Имам някакъв допир до психология и знам, че тя не е точна наука. Тук говорим за факти, а не за предположения. Или - отношенията ти с майка ти са се променили през еди-коя си година. Но той не знае, тоест написаното не му казва защо и как са се променили- а човека сам знае- тоест това, което мъдреца чете,са написани факти от твоя живот, по възраст, по години, неща, които някой който не те е виждал, е знаел, че ще се случат на теб. Но ти как ги изживяваш е твоя работа.
Според мен свободен избор имаш едва тогава, когато си надскочил желанията си, когато си надскочил нещата, които обуславят изборите ти- като семеийство, среда, нещата които си чел, музиката, която си слушал...безбройните неща, които правят от нас социален човек, които оформят нашето мислене, поведение т.н. Не знам как си представяш обуздаването като въпрос на възприятие, тоест какво казбираш под възприятие. За мен обуздаването на желанието е резултат от 1) идентифициране на желанието като нещо вредно, пагубно, енергоконсумиращо, изтощаващо и т.н. 2) осъзнаване на същността си спрямо това желание, тоест умствено разграничаване на желанието ни от нас самите, разглеждането му "отвън" и 3) взимане на решение. Това е може би доста условно. Ето например някой хора тук споделят , че искат да живеят и да се хранят здравословно, но им е трудно и имат чуството че се насилват за някой неща. Според мен това се дължи на недостатъчно осъзнаване на 2), тоест има един цял процес на обмисляне "аз съм това, което ям" или "аз съм това, което ще ям", или "аз не съм това, което ям, тогава как се отнася това, което ям, към самия мен".
Да, и аз мисля, че има момент в който човек осъзнава ограничението на материалните желания. Обаче този момент го няма при всеки- при някой той не настъпва никога, а при други не се налага да настъпи, защото не всички са материалисти и не всички гонят някакъв статус (защото го имат по наследство, или защото го нямат и не могат да си го представят, например).
Не знам дали беше във филма " Тайната" или в друг, където се говореше за квантова физика..доколкото схванах начина на разглеждане на света от гледна точка на квантовата физика, тук и сега въобще нямат значението, което им придаваме.. Но, въпреки че от квантова гледна точка аз всъщност вече съм си защитила доторантурата, или пък съм си изплатила глобата, защото не съм я защитила, все пак ТУК и СЕГА трябва да спра да отварям форума и да взема да пиша други неща
Интересно ми е да си пишем,едва ли ще открием топлата вода, но в диалога човек наистина започва да разбира каква му е гледната точка, или дори едва тогава почва да оформя такава, и е много по-полезно да оформяш такава, като я "сблъскваш" с други, отколкото да си мислиш сам в твоята си глава, както доста често ни се случва...