Вчера нали беше Екадаши, та си рекох - що не взема да си направя един разтоварващ воден ден, да видя като как ще ми е. За жалост, хич не ми беше добре. Апетитът не ми беше проблем, макар и да усещах глад. Неприятното беше, че се чувствах страшно омаломощена физически. Нямах сили дори да говоря, искаше ми се просто да седна някъде и да се мумифицирам. Не знам кръвното ли ми беше ниско (допреди няколко години често ми падаше) или какво, но ми беше трудно дори и да дишам, а пулсът ми беше доста слаб. Вечерта все пак се разходихме в парка, да ходя ми беше леко и приятно за разлика от всичко друго. Днес все още ми е доста отпаднало. Не знам защо така не ми понесе гладуването. От житния режим насам ям много малко и си мислех, че лесно ще се справя, но разликата в самочувствието е фрапираща.