Малко повече дисциплина и силна воля са ти нужни в момента. Съвсем логично звучи – щом като веднъж си отключил вкусовите си рецептори и си „събудил” храносмилателните сокове, това е като все едно да вдигнеш от сън спящ великан.. Ужасно гладен при това, готов да погълне всичко, годно за ядене, което е пред очите му. Не искам да те поучавам или критикувам, но един чисто „приятелски” съвет (ако ми позволиш) .... – не успееш ли да се въздържиш от прекомерното хранене сега, в най-скоро време ще платиш скъпо за грешките си. И точно сега е момента, когато можеш да си навредиш значително, отколкото по което и да е друго време на гладуването. Лечебните кризи, свързани със слабост, замаяност и прочие по време на самото гладуване са нищо, пред това което можеш да си навлечеш. Товариш излишно жизненоважни органи, „стресираш” си белите дробове, сърцето, бъбреците. И освен непоносимите стомашно-чревни болки впоследствие, нищо чудно да провокираш и някой сърдечен пристъп. Не драматизирам излишно... Факт! При 1-2 дневно гладуване „тежестта” за организма е по-поносима, отколкото при едноседмично и по-продължително гладуване. Не си прави експерименти, моля те. Можеш да понесеш голямото разнообразие от храни и да си позволиш минимални прегрешения, но в малки, оскъдни количества. Сам знаеш, че по време на гладуване стомаха се свива и е в състояние на покой. С тези количества , с които го обременяваш излишно в момента, той няма как да работи „ на пълна пара” като използва целия си капацитет. И не на последно място – захранването е постепенен процес. Основната задача на началния етап е да се започне стимулирането на храносмилателните органи до степен да са в състояние да смилат скромни количества храна. Леки храни, с високо водно съдържание. Задачата на втория етап е да разшири хранителния режим, като тук вече се включват по-сложни и разнообразни храни като кълнове, маслини, зехтин, авокадо, ядки и семена ... И през третия етап включваш зърнените храни, скорбялните зеленчуци и готвените храни. Желая искрено успех
