Мечтая за едно сухо гладуване. Усещането е страхотно и повреме на него и след това. Правила съм 6-7 дневно, 3 дневно и няколко часа и другите са еднодневни. Не си записвам какво точно става, но преди първото сухо гладуване бях само на сурова храна и тренирах много. Карах велоаргуметър на пета степен при осем възможни 2 часа вечер и два часа сутрин. А вечер включвах и 50 минути йога упражнения от едно приложение на телефона ми. Йогата правех след карането и ме поотпускаше. После се отпусках и лежах или четях някаква книга. И така когато ми се доспеше си заспивах. Деня минаваше много бързо и свежо. Но аз незнаех, че има такъв термин сухо гладуване, просто сама си го открих един ден се събудих и си казах защо да ям като аз мога и без да ям, нищо няма да ми стане мързи ме сега и без това да правя еднакво всичко - да режа продове, да мия машината за изцеждане на сок. Просто си казах, че няма да ставам цял ден, но после се сетих, че не върви да си пропускам карането и започнах да карам. И така установих, че карам много по-жизнено когато стомаха ми е празен и не ми се напрагя и главата и корема ми не е подут. После си починах в леглото цял ден и вечерта пак си карах и йогата си направих. След това се чувствах като къпана, реших че не ми е нужно да се наливам с вода, защото ще си разширя корема и ще ми се яде после, затова и не пих. После правих това три или четири дена-незнам колко точно. През това време си стоях вкъщи, гледах самотно през прозореца, ходих в банята или се гледах в огледалото, но забелязвах че целият ми силует се изкривява или добива някаква друга форма. Лицето ми нямаше онези заоблени линии, а те започваха да сават по-строги. Тук вече не всеки би ме разбрал. После след 3 или 4-тия ден реших да спра да тренирам и да си лежа повече. Завивах се или се свивах и си лежах цял ден със затворени очи или пък ставах, но не правех нещо конкретно. На третия ден си спомням, че се събудих много щастлива, защото сънувах цветен сън, как единни делфини скачат извън водата, а аз съм с малкият ми братовчед на буната и се смеехме. Беше слънчево. Един от делфините беше ядосан и се поряза на някакъв камък и при нас изхвъча месо, замалко да ни уцели. Казвам този сън, защото си го спомням много добре и защото преди това не си спомнях сънищата. А този сън беше цвете и много реален. И така около 6 дни и половина, незнам колко точност гладувах без вода, а после прочетох, че така се казва. Но захранването ми не беше от най-успешните. Усещах че не трябва да се нахвърлям много на храната ама нищо не ми стана. Спомням си че много си харесвах кожата, косата тялото и така.Каквото си обличах ми стоеше добре
При мен трудното е да започна, но най важното е и да не го планувам, защото гладуването си го мисля от година да го направя и не го правя, просто незнам и аз какъв е метода за започване. Около мен няма хора които го практикуват или поне такива които си признават. Или понякога не го започвам, защото ми се струва че ако ми се наложи да говоря с някой по време на този период той/тя няма да ме разбере какво казвам, но усещам че имам нужда от сухо гладуване,защото за мен то е колкото екстремно толкова и жизненоважно и дава най-бързата положителна промяна, но е важно човек го тълкува правилно за да може да го използва по-често.
