Кате,здравей!Иска ми се да ти дам кураж да продължиш гладуването,от което си сметнала,че имаш нужда.А след като го осъзнаваш - това е равно на половин успех,т.е.-трябва да успееш.Толкова ми е познато това,което казваш за първия ден - при мен също е така.Трудно ми е да започна.После дори със самите кризи като че ли, ми е по-лесно да се справям.Веднъж започна ли,това означава,че ще успея.Но поне първият ден,трябва да мине,за да говоря за това.Аз направих скоро 7дневно гладуване на вода.Отчитам го като доста успешно.захранването също,но след него,като че ли тялото ми иска да си набави изгубените кг и усещам че като количество поемам малко по-вече храна от обикновено.Затова ми се иска да направя пак 1-2дена на вода или СГ,за да стабилизирам нещата.Много е по-лесно,когато има с кого да споделиш това свое начинание.Ако някой е с теб,дори и виртуално,заедно да споделяте впечатления и усещания е с пъти за предпочитане.Незнам-днес не си писала,да не си се отказала?Дори и да ти се е провалил старта,не се отказвай.Понякога интуицията ни подсказва,кога е точният момент на започване на гладуването.Поне при мен е така.Случвало ми се е да започна и да се откажа вечерта.И,след няколко дена идва момента,когато е по-подходящ. Ако не си привършила все още,може да си правим компания.Но тава,може би от вторник.Успех и споделяй!
