Аз разбирам, че не ти се иска да удариш на камък и да се разочароваш. Относно опитността- и има полза от нея, и няма. Няма дотолкова, доколкото един човек с друг не си прилича и е абсурдно да слагаме хората в един кюп, защото ние си ги групираме по някакъв си наш признак,който накрая може да се окаже че е нереален. Ползата от опитността е срещата със самия себе си, в това число и с представата,която оставяш у другия, срещата с другия- който независимо дали ще разберем докрай,ние усещаме; споделянето- както на мисли, така и на чуства, и на интимност. Споделянето на интимност никак не е за подценяване, абсолютно важен елемент. Знам, че има хора, които не могат да не са само с един човек, и могат да живеят сами докато не срещнат подходящия.Може би ти и Титан сте такива. Това до характер ли е,до нагласа ли, не знам. Аз лично не съм такъв човек, тъй че моя опит може въобще да не ти е интересен или от някаква полза. Но общо взето се опитвам да ти кажа, че любовното разочарование не е най-страшното нещо, което може да ти се случи.