Като попремине тръпката от любовната еуфория и започнеш да забелязваш по-обстойно що за човек е човека, тогава трябва да прецениш можеш ли да живееш с недостатъците му. Но това аз не знам дали е любов. Преценка за съжителство по-скоро. После, като живееш с някой, ти неминуемо се променяш, без понякога да забележиш. Другия е една друга вселена от схеми, разбирания, чуства, поведение...няма как при допир нещо да не се промени, и то двупосочно. А това дали ще те приемат като даденост или ще се борят за теб,си зависи най-вече от теб, как ще се поставиш, как ще си играеш картите. Ние сме много склонни да приемаме постоянството на другия за даденост, докато в един момент на него/нея не му/и писне и тогава виждаме дебелото на тоягата... Такъв е живота. Аз си мисля, че най-спокойно би ни било, ако не очакваме нищо,и от всичко случващо ни се си плетем мрежа от разбирания.