Повярвайте ми - когато става дума за череши или ягоди - стомахът ми е като бездънна яма! Още от малка изяждам по една малка щайга за 2-3 часа
На пътешествието отново доказах себе си в това отношение, особено втория ден
!
Иначе, не го изкарах съвсем суровоядно, уви
Първия ден го карахме на черници по пътя, една салата преди това (шопска) и вечерта пак по една салата и си разделихме половин пататник
(това в Крумовград).
Вторият ден беше денят на черешите - червени, розови, малки, големи, жълти ....
Направо такъв път с толкова череши (това от К toothрумовград пред Токачка за Кирково). Вечерта в Кирково по една далата от домати и краставици...
Трети ден - планът беше от Кирково да стигнем до Неделино по един алтернативен път, но се зачукахме по меандрите на р. Върбица в участъка между едни села и 6-7 км. бутане по речното корито без път и с 8 пресичания на реката, ни забавиха много... Пък и ние като цяло не си давахме зор, много спирахме, мотахме се, зяпахме птички
Та тоя ден го изкарахме на бадеми, лешници и сушени кайсии, а вечерта по една салата пак домати и краставици и половин пататник в Златоград.
Четвърти ден - обиколка на Златоград+палачинка, кафе и фасул за обяд
След обяд кило череши по пътя за Кърджали, където уж щяхме да спим, но в 18:30 решихме, че ще си изминем 45-те км. до село тази вечер и се юрнахме по северния бряг на яз. Студен кладенец към дома
след едно оризче в К-ли.
Прибрахме се малко по тъмно, но няма нищо
Днес сме си у дома, където тиквичките вече са станали страхотни+краставиците и суровоядстваме със салата от зеле, настъргана тиквичка, копър и магданоз, морска сол, лимонов сок и зехтин
