Приятели,
Виждам, че тази тема е интересна от години и споделяните тук вярвания са си останали непроменени...
Не бих споделял, ако не беше станало дума в съвсем друга тема и ако не съм пряко, лично свързан с въпроса.
За първи път множество хора наблюдава кондензационни следи в небето през 30-те години на миналия век, когато самолетите достигат такива височини. [На 10 000 м си е -52 град по Целзий почти целогодишно].
Пишещите в този и други форуми не могат да наблюдават кондензационните следи когато се возят на самолет, защото оросяването се случва малко след като горещите газове + кондензационните ядра (мъъъничките неизгорели частици) се смесят с околния въздух, през което време самолетът е отминал напред.
Освен на големи височини и при крейсерски скорости, кондензационни следи може да се образуват и при доста по-малки скорости и на по-малки височини, дори при изравняване преди кацане (!) - виждал съм ги лично. Те обикновено не се превръщат в облаци а се разсейват много бързо - за секунди.
Механизмът на образуване на кондензационни следи е следният:
1. От соплата на двигателите излизат горещи газове + микро- неизгорели частици с високо динамично налягане, което много рязко пада.
2. Те се смесват с околния въздух в огромен диапазон комбинации от възможни влажности, налягания и разлики в температурите.
3. При подходяща комбинация на смесване неизгорелите частици служат като кондензационни ядра, около които се събира вода от атмосферата.
4. Получените водни капчици отразяват слънчева светлина по множество начини и придобиват най-разнообразни цветове.
5. При някои комбинации от (2.) получените кондензационни следи служат за начало на големи облаци, по механизъм на образуване на облаци изобщо.
Лично съм оставял такава кондензационна следа при полет на обикновен реактивен дозвуков изтребител в средата на 70-те. Тогава можех да си я видя, защото сам си пилотирах и можех да правя завои и да гледам назад...
Писаното до тук изобщо не означава, че няма безумни Франкенщайни, готови да рискуват дори своето и на децата си здраве, за да се доберат до световно господство.
Опити, и то успешни, да се влияе на метеорологични елементи датират също от средата на 30-те години - в СССР. Точно с разпръскване на химични съединения във формата на прах са предизвиквали ранна кондензация и изваляване на облаци ПРЕДИ сатрапът Джугашвили да заеме място на трибуната, защото военният парад започва/завършва с минаване на самолети, които трябва добре да се виждат...
Същото, че и много по-лошо, са правили САЩ, вероятно и други правителства. След като се убедили, че опасностите тези опити да разрушат тях, а не само противника, са прекалено големи, ги прекратили (или пък - не).
Следите, които виждаме всеки ден са КОНДЕНЗАЦИОННИ, НЕ "ХИМИЧЕСКИ", т.е. никой не ни ръси всекидневно.
Има и още доказателства...
Моля обсъждането на темата да не преминава в обсъждане на личности и техните умствени и пр. способности.
