Прав си Емо и аз не се залъгвам, че живота на Запад е гаранция за постигането на щастие. Още повече, че щастието е вътре в нас и конкретно, най-вече зависи от чистотата в тялото. Тоест щастието е вътре в нас и не зависи от заобикалящата ни среда.
Това, което се опитвах да кажа беше, че очаквах да видя повече ведрина по лицата на хората, а срещах само тежки и мрачни погледи. С времето забелязах, че атмосферата, наситена с подобни погледи влияе и на моето настроение. В Англия, много често ми се случва, както си ходя, съвсем спонтанно да срещна поглед на случаен минувач, да се усмихнем и кимнем с глава и поздравим, без никакво значение от пол, възраст и т.н. Като, че ли си казвате взаимно"колко е хубав живота". В България не ми се случи нито веднъж подобна невербална комуникация. За да се усмихна на някой, бате Бино, първо трябва да усетя ведрината и в него, както и неговото желание да ми отвърне с усмивка. То е като магнетизъм, който действа на инстинктивно ниво. Не може да ходиш просто по улиците и да се усмихваш като хахо. Е, в България не усетих подобни ведрина и магнетизъм нито веднъж, като, че ли хората с които се разминавах, бяха имунизирани срещу подобна комуникация. Иначе, бате Бино, моят поглед винаги е ведър, излъчващ и търсещ позитивизъм.
За фалша между служители и клиенти на Запад не съм съгласен. Някъде е фалш, някъде си личи, че е от сърце, но това няма никакво значение, защото по-важното е, че ще получа добро обслужване. Както казва Емо, фалша в официално-деловите отношения е относително понятие. Доста често ми се случва, вчера последно, служителка се извини на около десетина човека за дългата опашка на която им се налага да чакат. Колко често сте ставали свидетели на подобно извинение в България. Аз видях само едно пуфтене и гримаси от рода на "точно на мен ли се падна тази опашка". Видях как държавни служители се отнесоха с видимо пренебрежение и обидно отношение към група роми. Просто искам да вметна, че за подобно дискриминационно отношение в Англия се носи и наказателна отговорност.
Влизам в магазин за обувки, а детето ми започва да си играе с някакви пластмасови обувалки, които буквално няма как да счупи човек, дори и да се опита. Забелязах, че една от продавачките гледа изнервено детето ми, но не реагирах, защото на практика дъщеря ми не правеше нищо лошо, просто леко барабанеше с обувалките по някакво канапе. В Англия така е научена, да се държи свободно, разбира се, без да прави нищо невъзпитано. Тя е дете, тепърва опознава света и е любопитна към всичко, което я заобикаля. В един момент въпросната продавачка се навежда и със злоба издърпва въпросните обувалки от ръцете и, без никакво обяснение. Дъщеря ми гледаше, като в небрано лозе, защото не разбираше какво се случва. В първият момент не реагирах на действието на продавачката и просто насочих вниманието на дъщеря ми в друга посока, но на излизане от магазина изведнъж ми кипна, обърнах се и вдигнах огромен скандал на въпросната продавачка. За пръв път правя подобно нещо през живота си, просто не ми издържаха нервите на варварското отношение, което срещах накъдето и да се обърнех. Може би не издържах на факта, че варварщината този път беше насочена директно към едно беззащитно създание, каквото беше дъщеря ми в случая.
Предполагах, че темата е кауза пердута още преди да я публикувам. Просто се надявах да обсъдим заедно проблема и да открием смислен отговор, защо всъщност е така, но вероятно няма да се случи. Дори забелязвам, че е по-вероятно отричане на съществуването на проблема.
