Една статия, нямам линк към нея:
По отношение на ваксинациите законодателят съвсем заряза всякакви лицемерни опити да се съобразява с разните му там демократични принципи, правила за информирано съгласие и тем подобни детинщини. Тук вече той е абсолютно категоричен - ваксинациите, включени в имунизационния календар, са задължителни. (Чл. 58. ал. 1. За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.) Депутатите не се впечатлиха от факта, че например родителите във Великобритания и Норвегия се ползват от суверенното си право да решават дали да ваксинират децата си или не. И никой не си позволява да ги представя за невежи и безотговорни, ако откажат ваксинация, още по-малко пък се сеща да ги наказва за това. Категоричната позиция на "нашите" депутати по този въпрос недвусмислено доказа, че те гледат на народа си като народ от "втора ръка".
Ако някой откаже да подложи тялото на детето си на задължителна ваксинация - глоба. Ако има дързостта да го направи повторно - двойна глоба. (Чл. 209 ал. 3. Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.). Тъй като номерът с магистърската степен по медицина или стоматология, който беше приложен спрямо хомеопатите, не може да се приложи към всички родители и настойници в България, се преминава към по-директен вариант - родителите нямат думата; те имат само един избор -
1. да изпълняват височайшата воля
или
2. да плащат глоби и пак да изпълняват височайшата воля.
Дано не прозвучи мелодраматично, но нека все пак си представим дилемата на родители, чието по-голямо дете е пострадало от някаква ваксина и сега трябва да подложат на същата ваксина по-малкото.
Ваксинациите се прилагат като профилактична мярка повече от сто години. През това време е натрупан грамаден масив от данни за техните благоприятни и неблагоприятни последици. В епохата на Интернет те са достъпни за всички интересуващи се - и лекари, и пациенти. Защо тогава не бъде приложено перфектното правило за информираното съгласие. (Чл. 87. ал. 1 Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. ал. 2. Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение,
за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.)
Ако ваксинациите са медицинска дейност, по силата на каква логика чл. 87 не се отнася за тях?
А ако не са медицинска дейност, как да гледаме на ваксинирането? Може би като на търговска дейност? Топло, топло... Уважаеми читателю, свидетели сме на историческо събитие; свидетели сме на сбъдването на една мечта - мечтата на търговеца цялото население на държавата да бъдат задължено със закон да купува неговата стока. Ако ти си производител или търговец на нещо, кое би предпочел - да хвърлиш маса пари за реклама, която да трябва да достигне до милиони потребители или да минеш много "по-тънко" като "убедиш" само 120 души да си вдигнат ръката (или да натиснат правилното копче) в подходящия момент?
Ние не призоваваме родителите да отказват извършването на имунизации на техните деца. Ние ги призоваваме да използват правото си и да изпълнят задължението си да вземат решенията, касаещи децата им, а това означава преди да вземат решение, да обмислят всички обстоятелства.
Със съжаление трябва да отбележим, че в частта си, касаеща "Неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве" и тази, регламентираща имунизациите, Законът за здравето звучи по-скоро като "Закон за установяване на монопол на алопатичната медицина". В този си вид законът ограничава граждански права, към които законодателят не би трябвало да посяга под никакъв предлог. Но фактът си е факт - на полувремето Законодателят води срещу Народа с 1:0. Мачът, обаче, продължава.
