Какво ми хрумна сега точно да си изповядвам преживяванията, посред нощите - идея си нямам... И най-вече какво правя будна в 2.30 изобщо
. Утре (демек днеска, де) от 8 сутринта имам контролно по превод и ако съм недоспала, или полудоспала, `наиш к`ъв превод ще пльосна, за радост на преподавателското тяло
... Ама, това е положението, Минке!
Тия дни имах малко напрежение... Миналия четвъртък си беше направо "несвъртък". В уни-то - лудница; остават всичко 10 работни дни (слава на небесата!) и е доста натоварено, всички са изкудкудякали... Майка ми се налага да отиде за 1 нощ в болница, за една процедура. Не е нещо сериозно, изследвания, но е важно да се направят (да не ни е обеца на ухото най-вече). Отделно с приятелката проведохме един много сериозен разговор, който отлагам от години насам. До известна степен И защото знам какво ще излезе от това - точно нищо. Попитах я твърде завоалирано "те, или аз?"... Тя ми отговори не съвсем завоалирано "Те!". Нищо не казах
. Засега просто размишлявам... Отказах се да търся решение. За тая работа трябват двама. Консенсус се постига, когато се работи с общи усилия, а не само единият да се бъхти. Казват, че понякога решението идва само, когато спрем за да се мъчим да го открием... Еми, да видим - може и да се окаже така... Ако дойде - дойде; ако не - здраве да е.
Пак си пътувам за 1 седмица... После докъм 5ти юни имам една серия от мини-изпити. После е вече държавният... Но за тях не ме е грижа. Да бе - нямам си други грижи, за тях ще се тръшкам
.
Менюто днес - 7.00 мюсли с банан; 12.00 - две ябълки; 15.00 - 500 мл фреш от червен портокал; 18.00 салата домати и краставици с много маслини, лук и магданоз. Течности - 2л вода, 1л чай. Спорт - само ходене пеш. Упражненията тия дни ги бях поизоставила, сега пак ще ги почна
.
Учене - полека-лека върви, но за мене - недостатъчно
. Стягам се, че вече става сериозно...
Еми, това е засега, стига съм ви занимавала с глупости. Отивам да спя/да уча/да се разхождам из стаята, каквото дойде
. Приятен ден/лека нощ на всички!