Добра среща!
Днес определено съм по-добре във всякакъв план, та по-малко ще се оплаквам
.
За онзи предмет, дето го пропуснах, ми провървя - отлага ми се за юни месец, но поне няма да ми провали завършването и ще имам време да се подготвя, докато уча и за държавния. Това си беше най-перфектният вариант (особено при положение, че с чудовищата в нашата специалност, опцията с дамаджаните, бъчонките и живите агнета просто отпада като художествена измислица
). Утре ми е последен ден от семестъра - йе йе йе йееееее
. Имам само едно контролно, за което не може да се каже, че съм идеално подготвена, но то не е от решаващо значение, така че и в най-лошия случай - 5, а не 6 за семестъра... е, ще го преживеяя някак
.
Резултатите от изследванията на майка ми вече са факт - слава Богу, няма нищо обезпокоително, всичко е наред
.
Днес менюто ми беше:
7.00 - череши и ягоди (не пиша грамаж, защото си нямам и представа колко са, абе, достатъчно, за да ми тръгне супер денят
)
11.00 - ябълка (огромна)
14.00 - фреш портокал
Преди малко за първи път си направих суров сладолед по тази рецепта
http://www.zemianazaem.com/archives/173 . Да видим какъв ще е резултатът
.
Другата събота имаме абсолвентски бал... Е, по-точно другите имат, защото аз се отказах, няма да ходя
. Така преди няколко години не отидох и на абитуриентския - превърна ми се в запазена марка май
. Няма кой знае каква причина - просто не ми се занимава, не ми се губи време, което мога да си почивам или да уча (и в двата случая по-добре), плюс това че много от хората, които ме интересуват, няма да са там, а само разни индивиди, които понасям някак трудно... Защо трябва да си късам нервите? Ама, ще кажат някои "това събитие е веднъж в живота ти" - е, и? То всеки ден е веднъж в живота ни, но това не значи всеки ден да харчим луди пари за заведения и алкохол и да се правим на маймуни с тоалети и гримове
. Ще ми бъде интересно да видя как са се омаскарили колегите, но някак си повече предпочитам от снимки после, отколкото наживо, сред тях... Плюс това, тази вечер няма да ни е последната заедно - не живеем вече в 60те-70те години, когато ако не си разменят хората домашни телефони и адреси, после - край. При сегашните модерни технологии, можем да си се виждаме и чуваме всеки ден, при желание; а и тази така наречена "последна вечер" ще бъде пълна лудница, при която не се знае кой с кого и колко ще може да поговори изобщо.
Въобще, не мога да разбера защо беше цялата тая неколкомесечна суетня и разправия покрай въпросното събитие - триста пъти колегите спориха и се разправяха в кое заведение да бъде и на коя дата. Накрая почти щяха да си издерат очите... и за какво?
Изобщо, интересно ми е вие какво мислите за тези толкова прехвалени събития (независимо дали става дума за абитуриентски балове, сватби, юбилеи или каквото и да е), и защо често се получава "много шум за нищо"?
