Аз продължавам по темата с атопичния дерматит, този път с нечовешки проблем. Нечовешки, защото става дума за куче.
TL;DR; Куче с почти окапала козина и други кожни и некожни проблеми се оправя с Тодикамп.
(Цъкнете на снимките, за да ги видите в цял размер.)
"Преди"
"След"
.
Първо ще дам малко предистория. Имаме куче порода шар пей на почти 7 години, което винаги е било с много проблемна кожа и козина. Още от около едногодишно започнаха историите с гъбични инфекции от които ставаше цялата на петна (петната - зони с оредяла козина). Тогава, вярвайки на неправилните ветеринари, сме позволявали какви ли не издевателства над нея. Опитали сме какво ли не, включително кортикостероиди и странни руски ваксини против гъбички. Всички неща са имали нулев или краткосрочен резултат и пак сме се връщали на началното положение. Сега, знаейки това, което знам в момента, никога не бих позволил да ѝ се случат такива неща, но стореното - сторено.
До началото на тази зима бяхме закрепили ситуацията и козината беше сравнително добре. Да, знаех си, че при най-малкото разболяване или спадане на имунитета, гъбичките ще пламнат отново и проблемите ще почнат пак, но не подозирах докъде може да се стигне. През ноември животинката прекара някакво заболяване, което почна като някоя настинка с общо падане на тонуса и омърлушване (не ми каза какво точно ѝ има) и изведнъж стана сериозно с един критичен период от ден-два, в които едва успявах да я изведа на разходка. Трудното мина, но имаше други последици - козината почна да пада. По много. Досега не ни се беше случвало да окапе така, че да остане напълно гола кожа с обезцветени петна по нея. Ето
една снимка, където се вижда и оголяването и едно безцветно петно в дясната част.
Ветеринарят си ни каза направо "Това всеки ще ви каже, че е атопичен дерматит, но никой не може да ви каже какво го причинява или как да се излекува". Почнахме с проби и налучквания да търсим евентуален алергичен причинител. След негово предложение махнахме месото от храната на животното и в момента ѝ забърквам едни "манджи" с овесени ядки, пасирани зеленчуци, извара и някое яйце. Аз пък започнах двумесечен курс на Тодикамп и реших да включа и кучето в него.
Разбира се, започнахме внимателно. Давах по 4 капки по 3 пъти на ден и мажех проблемните места с Тодикамп. В началото директно капех от шишенцето върху кожата и разтривах с ръце, но после започнах да мажа с тампонче напоено със зехтин и Тодикамп. Следях за отрицателни ефекти и бях готов веднага да спра, ако забележа нещо. Нищо подобно не се случи, даже напротив. Постепенно вдигах дозата докато стигнахме до 20 капки 3 пъти дневно. За козината мигновен ефект и резки подобрения нямаше, но нямаше и влошаване. Около седмица, две след началото на Тодикамп курса, цялата кожа започна да се бели. Падаше на огромни парцали, някои по-големи и от монета от 1 лв. За наше щастие, под обелената кожа започнаха да се виждат прокарали нови косъмчета! След около месец виждах подобренията и спрях с мазането (Процедурата не е никак лесна и на кучето хич не ѝ харесва - просто ми омръзна да се гоним по 2-3 пъти на ден из апартамента.) След месец и половина можех да кажа, че козината се е възстановила и сега, два месеца по-късно, мога да се похваля със страхотни резултати. Аз лично не помня кучето да е имало такава хубава и гъста козина по гърба. Ето и
снимка от днес.
Имахме и някои доста изненадващи допълнителни ползи от Тодикамп лечението. Общият тонус на животното много се повиши. Кучето е чувствително по-живо и отново стана игриво както беше преди няколко години. На поляната отново почна да се посбива с другите женски, което принципно не е повод за гордост, но аз се радвам, че има енергия и е физически здрава. Другото важно нещо, което забелязах бяха очите. Тук пак ще отворя една скоба и ще кажа, че там има 6 операции на
ентропион и проблеми причинени около него. Сега слъзните жлези не овлажняват достатъчно окото и това води лесно до инфекции. Слагам капки (изкуствени сълзи) по съвет на офталмолога по няколко пъти на ден и махам едни огромни гурели, като съм имал моменти в които окото на кучето е направо цялото олепено с гурели и не мога да го изчистя. Откакто давам Тодикамп, гурели почти няма. Очите са сухи, но чисти -- сега слагам капките само за овлажняване.
Сега пускам и малко технически подробности. Изчислих си дозировката сам воден от идеята, че ако за хора, се дава доза от максимум 30 капки, то моето куче е нещо като половин човек (тежи 30 кг.) и мога да му давам по 15 капки. После пък си помислих, че дозата от 30 капки е същата както за жена тежаща 50 кг, така и за мъж клонящ към 100. Затова и смело вдигнах дозата на кучето до 20 капки. Пак казвам - през цялото време бях нащрек, готов да спра всичко и при най-малкото съмнение за влошаване на здравето. За щастие нищо такова не се случи. Интересен е и механизмът на даване на лекарството. На кучето не можеш просто да му кажеш да си отвори уста и да изплези език, докато ти броиш капките върху него. Реших проблема с малки спринцовчици по 2 ml - в началото слагах малко вода и после капех капките в тях и изстрелвах всичкото в устата на кучето. После почнах да слагам Тодикамп-а в растително масло - зехтин или шарлан. Това изисква повече умения и внимание при изстрелването в устата на кучето, защото стават инциденти като то да мръдне с глава или език и да се разхвърчат мазни капки навсякъде.
А сега накъде? От вчера вече съм спрял даването на Тодикамп, но мисля да направим един месец почивка и след това да почнем нов курс. Ако се вгледате във втората снимка, може да видите малки снежинки подобни на човешки пърхот. Все още кожата отдолу се лющи и явно гъбичките си върлуват там. С тях се борим с къпане и триене със сода, но си мисля, че има още какво да се желае по темата.
Стана много дълъг пост, затова, за финал, пускам една снимка на нашата Кара с всичките ѝ бръчки и приключвам.