Бате Бино, съгласен съм напълно с казаното от теб. Така си е. Опитах се да направя преход към темата за географското положение и ролята му върху храненето, но не успях съвсем
Преди да премина към новата тема, нека само нещо добавя към казаното от теб.
Един от изводите, които направих в последните години, е, че повечето йога изчиствания /а и не само тези от йога/ са предназначени за един по-късен етап от нашия живот. На 45-50-55 г., когато обмяната ни се забави. Реалната полза от всички изчиствания са забързаните черва, обновяването на организма... един рестарт, така да се каже.
Когато тези процедури изпълни един тийнейджър, вероятността да си навреди неимоверно се увеличава. Това е същото като да вземаш анаболи точно в периодът, когато тялото ти принципно отделя най-много хормони.
Та за географското положение и влиянието му върху храненето искам да кажа, че е определящо.
Всички даваме за пример индийците, много от които са вегетарианци. Като обуславяме вегетарианството им с непременно развитие, извисяване. А това всъщност им е преимуществено от географията. Дори най-големите фенове в БГ на месото изпитват зор, когато на 40°C ядат месища. А какво да кажем за индийците - как ли биха успели на 52°C...
И обратното. Как на -30°C да издържиш само на сурово, а дори и само на веганска диета
shofilev, напълно ги разбирам шведите. Тая зима в Пловдив удари студ от -26°C. Добре, че бяха млеката, маслото, сьомгата и лаврака, че изкарах с кеф почти едномесечния замръзник.
Родителите ми са живяли 7 години в СССР, а аз само 1/2 година. Но все пак имам данни за навиците на населението на Коми, което е доста на север. На 64° северна ширина сме били. За краткото време, докато бях там, термометърът удари -42°C. Какво мислите се яде в този мраз?
Задавам този риторичен въпрос, но държа да отбележа, че жилищата бяха далеч по-топли от тези в Пловдив през зимата, нищо, че разликата е около 30°C
Това, което искам да кажа, е, че хранителните навици на нашия народ сега, а и погледнато столетия назад, са резултат от едно мъдро знание, което е приложено във времето. Ако наблюдаваме хората в селата, ще видим, че лятото се хранят главно с пресни сурови плодове и зеленчуци, а зимата - термично обработена и животинска храна.
Няма конспирация в тези навици на хората. Разбира се, има прекаляване в яденето, така нареченото чревоугодничество, от което идват и повечето заболявания, особено на стари години.
И понеже аз не вярвам във философии /особено напоследък/, а в реални примери, е нужно да погледна как живяха доскоро двете ми прабаби и все още живите ми баби и един дядо.
Прабаба ми и единият прадядо си живяха добре до последно, а прабаба ми мина 90 г. възраст. Едно накуцване само, но си пееше песните от младостта, рецитираше, плевеше двора и беше доста пълноценен човек.
Сега двете ми баби са на 76, а дядо - 77 г. Пият хапчета за кръвното и се изморяват често, но другото им е напълно наред. Всяка година си правят цялостни изследвания, диагностики, ехографии, снимки и т.н. и засега поне са здрави.
Сега, за да съм коректен, е редно да напиша и как се хранят тези хора. Всеки ден кисело мляко, а през първите си 50 г. и прясно мляко. Поне 3-4 пъти седмично месо, вино зимата. Големи количества домати и краставици лятото и много термично обработена храна зимата.
Прабаба ми все ядеше тлъсто месо, пиеше прясно мляко, а през другото време много сушени плодове, орехи, зеленчуци.
Та, изводи си правя аз от всичко гореспоменато. В никакъв случай не отричам ролята на суровата свежа храна... дори ключовата й роля, но
и нека не забравяме, че дозата прави отровата