Здравейте, милички другарчета! Както сте забелязали
ме нямаше доста време. Ходих на екскурзийка. Съчетах великденските празници с много разходки на чист въздух, малко фитнес, сладки приказки с добри приятели и мнооооооого зелена салата. Прочетох книга и половина. Ходих два пъти на кино. Изобщо прекарахме си много хубаво и сега се надявам заредена с нови сили и позитивна енергия да започна с успех и работата през този месец.
Това , което много искам да ви разкажа е един много странен сън. Направо ви казвам такава силна емоция не съм изживявала незнам откога /а на сън май никога/. Та, сънувам че вървя пеша по плажа. Морето е синьо, има леки вълни,но е приятно и аз си вървя по брега. Стигам до Гърция /аз там съм ходила само в Атина, на плаж не съм ходила/. Изведнъж стигам до една компания, които са мои стари приятели и познати. Двамата от тях са ми тези познати, които не бих искала да виждам. Т.е. изключително неприятни. Те ме гледаха изпитателно, кръстосали ръце на кръста, но аз не ги поздравих и ги подминах. Легнах да се пека на слънцето и тъкмо се унасям и поглеждам в дясно и гледам как една машина /нещо като багер/ идва към мен , за да ме смаже. Разбрах, че човека който кара машината иска да ме убие. Все повече се засилваше скоростта към мен. Аз много се уплаших и погледнах на ляво викайки за помощ и видях едно момче, което почина при катастрофа преди 5-6 години. Това момче не ми беше близък. Познавах го много бегло. Незнам как се сетих дори за името му. Може да съм разменила 2-3 приказки с него навремето когато съм попадала с него в обща компания. А в съня ми ме гледаше супер спокойно, пушеше цигара и каза :"Трябва да се претъркулиш като ти кажа. Засили се и с всички сили направи няколко кълбета, за да избегнеш машината. Давай, бързо!" Помня го беше с дънки и кафяво кожено яке, косата му леко разрошена, очите му сини. Че като ми каза да скачам и аз моля ви се точно така и направих. И на сън ,и в реалността обаче. Така съм скочила от леглото, че нямам думи. Вследствие на което сега съм с такава рана по лицето, че повече биха ми повярвали, ако кажа че съм яла бой. Леглото в хотела си беше доста и височко на всичкото отгоре и забучих глава в мокета. Така ме болеше все едно съм се охлузила на асфалт. Мъжа ми се събуди от шума и хукна за лед из хотела в 5.30 сутринта. Естествено като му мина първоначалния шок, после ме скъса от майтап. Все още си ходя с раната и той ме пита от коя война си идвам. Но не мога да спра да мисля за тоя сън. Вие вярвате ли в сънища? Какво може да значи всичко това?